Читать «Котешко лице» онлайн - страница 124

— Аса — промълви тя през сълзи, — това е ужасно. Днес нищо не върви както трябва.

Вкарах я в колата и се върнах да доведа Хайръм. Сграбчих го за ръката, в която държеше пръчката, и я изтръгнах.

— Стига си викал — строго му казах аз. — Няма никаква полза.

Той ме погледна с премигващи очи, изненадан от появата ми там.

— Но, господин Стийл — отвърна Хайръм, — толкова пъти съм му казвал да не го прави, а той прави точно обратното.

— Влизай в колата — заповядах му аз. Той покорно се затътри към автомобила.

— Хайде — извиках кучето. Доволен да се махне от там, Боузър веднага престана да лае и се затича след мен.

— В колата — казах му аз и той скочи на задната седалка при Хайръм.

— Какво ще правим сега? — обезумяло попита Райла. — Какво можем да направим?

— Връщаме се във фермата — отвърнах аз. — Можем да останем там известно време.

Същата нощ тя плака в прегръдките ми, докато заспа.

— Аса — каза Райла, — аз обичам Мастодонтия. Искам да имам къща там.

— Ще имаш — успокоих я аз. — Ще имаш. Много голяма и здрава, за да не може Стифи да я прекатури.

— Аса, освен това толкова ми се искаше да съм богата.

За това не можех да я успокоя.

Глава 31

Бен и Хърб се върнаха в Мастодонтия с нас. Използвахме пън и лост, за да изправим караваната. Поправянето на повредите ни отне по-голямата част от деня. Но когато свършихме, в нея отново можеше да се живее. Въпреки опитите на Стифи да го отвори, на хладилника му нямаше нищо.

На следващия ден, въпреки протестите на Хайръм и Райла, ние се качихме на две от колите и тръгнахме да търсим Стифи. Открихме го в долината и го поведохме нататък в нея. Той се раздразни и на няколко пъти заплаши да ни нападне. За да го накараме да продължи да върви, без да ни види използвахме пушките, заредени със сачми, от които щеше да го заболи, но нямаше да пострада сериозно. Той протестираше, като грухтеше и сумтеше на всяка крачка. Отдалечихме го на трийсетина километра и после обърнахме колите.

Няколко дни по-късно мастодонтът отново се появи из старите си земи, но отсега насетне, въпреки спомена за морковите, повече не ни безпокоеше. Дадох на Хайръм строга заповед да го остави на мира и той за първи път обърна внимание на думите ми.

От няколко дни не се бяхме чували с Къртни. Когато накрая той се свърза с нас, аз бях с Бен в офиса му. Бен ми даде знак да вдигна слушалката на другия телефон.

Къртни каза, че е направил постъпки за временно запрещение, подкрепен от „Сафари“ и хората от киното. Но процесът щял да отнеме повече, отколкото си мислел, поради количеството сложни аргументи, на които се позовавали и двете страни. Особено го бе ядосало едно твърдение, издигнато в защита на заповедта на Държавния департамент — че пътуването във времето било опасно за здравето. Каза, че щял да е по-склонен да се съгласи, че пътуването в по-късните, исторически периоди можело да представлява такава опасност, но в аргумента на департамента се включвали епохи, отдалечени на милиони години назад в миналото. Твърдели, че бактериите и вирусите, съществували през тези периоди, били в състояние да се приспособят към човешкия организъм и да пренесат зарази, които можели да се превърнат в масови епидемии.