Читать «Котешко лице» онлайн - страница 123

— Искаш да кажеш, че ако им позволим да използват пътуването във времето — каза Бен, — Държавният департамент може да отмени заповедта. Че тя може да е просто тактическо оказване на натиск.

— Не съм сигурен — отвърна Къртни. — Възможно е да не съм прав. Но ако отговорим на ЦРУ, че сме съгласни, Държавният департамент изведнъж може да се окаже под сериозен натиск.

— Ами защо да не опитаме — рече Бен. — Какво ни пука кой или за каква цел използва пътуването във времето?

— Не — отсече Райла.

— Защо не? — попита Бен.

— Щом веднъж допуснеш правителството до прага, те ще окупират цялата къща — каза тя.

— Склонен съм да се съглася — рече Къртни. — Моят съвет е да оставим въпроса с ЦРУ за по-нататъшно обмисляне. Възможно е да се решим на тази последна отчаяна сделка, за да спасим кожите си.

— Добре — каза Бен. — Предполагам, че е разумно.

— Разберете, дори не съм сигурен, каква е връзката на ЦРУ с всичко това — продължи Къртни. — Просто предполагам.

Той се изправи и каза:

— Бен, ще ме откараш ли обратно? Имам работа да върша.

Двамата с Райла поехме към къщи. Когато пристигнахме с колата в Мастодонтия, веднага забелязахме, че нещо не е наред. Караваната беше преобърната. До нея стоеше Стифи. Боузър бе застанал на известно разстояние и яростно лаеше. Хайръм биеше Стифи с пръчка, но старият мастодонт не му обръщаше внимание.

Увеличих скоростта.

— Търси онези проклети моркови — казах аз. — Изобщо не трябваше да му даваме.

Когато наближихме, видях, че не само търсеше моркови, но и че вече ги бе открил. Беше разбил стената на кухнята, някак си бе отворил хладилника и доволно дъвчеше моркови.

Спрях колата и двамата изскочихме навън. Хвърлих се към Стифи, но Райла ме хвана за ръката и ме задържа.

— Какво мислиш да правиш? — попита тя. — Ако се опиташ да го изгониш…

— Ще го изгоня, по дяволите — изкрещях аз. — Ще взема пушка и ще застрелям този кучи син. Отдавна трябваше да го направя.

— Не — извика тя. — Не, не Стифи. Той е толкова мил стар слон.

Хайръм му викаше, повтаряйки една и съща дума:

— Лош, лош, лош.

В същото време го налагаше с пръчката. Стифи продължаваше да яде моркови.

— Така или иначе не можеш да вземеш пушка — каза Райла.

— Ако успея да се изкатеря горе и да отворя вратата, ще мога. Стойката е точно до прага.

Хайръм крещеше и биеше Стифи. Мастодонтът безгрижно и щастливо махаше с опашка. Чувстваше се прекрасно.

Докато стоях там, открих, че гневът ми се охлажда и започнах да се смея. Наистина беше смешно — Хайръм крещеше ли крещеше на Стифи, а слонът не му обръщаше и капчица внимание.

Райла плачеше. Беше ме пуснала и ръцете й висяха отпуснато до тялото. Стоеше изправена, прекалено вцепенено изправена, и се разтърсваше от ридания. По бузите й се стичаха сълзи. След още няколко минути, осъзнах аз, можеше да изпадне в истерия.

Прегърнах я с една ръка, накарах я да се обърне и я поведох обратно към колата.