Читать «Котешко лице» онлайн - страница 121

Стифи идва горе на хълма при нас на няколко пъти и след като му давахме моркови, ние го отвеждахме от там. Боузър влезе в сражение с язовец и беше сериозно наранен. Хайръм държа лапата му два дни, докато раните не започнаха да заздравяват. Напливът от туристи малко понамаля, но паркингът и мотелът на Бен продължаваха да му носят добри пари. Бен закара Райла до Ланкастър — тя се скрила на задната седалка на колата, докато не излезли от Уилоу Бенд. Разговаряла с предприемача и се върна вкъщи с предварителните планове. Прекарахме няколко вечери, разпростряли плановете върху кухненската маса, и разговаряхме за онова, което искаме да изменим или заменим с друго.

— Ще ни струва много пари — каза ми тя. — Два пъти повече, отколкото очаквах. Но мисля, че дори и в най-лошия случай ще имаме достатъчно, за да я построим. И знаеш ли, Аса, ужасно ми се иска. Искам да живея в Мастодонтия и то в хубава къща.

— Аз също. Едно от преимуществата е, че няма да плащаме данъци за нея.

Няколко пъти разговарях с Котешкото лице. Когато Хайръм откри, че мога да се разбирам с него, малко увеси нос, но след ден-два се оправи.

Бен ни донесе добри новини. Позвънил му Къртни и му казал, че хората от киното възобновили преговорите. От „Сафари“ съобщили, че след седмица или десет дни ще пратят нови групи.

После изведнъж всичко тръгна наопаки.

Къртни позвънил на Бен и му казал, че излита за Ланкастър, като помолил да го вземе оттам.

— Ще ти кажа за какво става дума, когато пристигна — казал той.

Хърб дойде да ни съобщи за това и ние вече чакахме в офиса, когато Къртни и Бен пристигнаха. Бен извади бутилка и картонени чаши.

— Това е добра идея — рече Къртни. — Не е зле да пийнем нещо, за да се подкрепим. Този път наистина сме в беда.

Седнахме и зачакахме да ни разкаже.

— Още не знам всички подробности — започна Къртни, — но исках да разговарям с вас, за да имам представа как ще решите да постъпите. Поставени сте под карантина. Тази сутрин Държавният департамент издаде заповед, забраняваща достъпа на американски граждани в Мастодонтия.

— Но те не могат да направят това — възрази Райла.

— Не съм сигурен дали могат, или не — отвърна Къртни. — Струва ми се, че навярно могат. Факт е, че са го направили. Без да посочват причина. Предполагам, че това не е задължително. Всъщност, в тяхна власт е да направят това където и да било по света, просто като посочат страните, до които гражданите нямат право да пътуват.

— И защо им е да го правят? — попита Бен.

— Не съм сигурен. Сигурно заради онази работа с Исус. Нещастието в Креда също може да има нещо общо: Мастодонтия отваря портата към места, които не са безопасни за пътуване. Но подозирам, че нещата стоят другояче. Това предизвиква смутове из целия свят. Направо разкъсва страната на части. В Конгреса надигат вой, че изобщо е било позволено да се случи такова нещо. Появяват се групи, оказващи страхотен натиск. Това е най-сериозният проблем, с който Вашингтон някога се е справял или се е опитвал да се справи. Отговорът, разбира се, е да се нанесе удар срещу Мастодонтия и пътуването във времето. А щом не можете да пътувате във времето, въпросът с Исус става спорен.