Читать «Котешко лице» онлайн - страница 119

— Ти си странен човек, Аса — рече Райла. — Винаги си бил странен. Струва ми се, че затова те обичам. Мнението на другите хора не ти влияе. Мислиш със собствения си мозък.

— Благодаря ти, скъпа — отвърнах аз.

И ние продължихме да седим там, да мислим за Котешкото лице и да се чудим. Сега той беше навън в спускащия се здрач, навярно в горичката от киселици или в старата овощна градина. И докато мислех, аз разбрах, че знам много повече за него, отколкото ми бе казал. Например, че не е биологично същество, а някаква странна комбинация от електронно-молекулярен живот, която не бях в състояние да проумея. Навярно, казах си аз, един електронен инженер би я разбрал, но не в нейната цялост. Знаех също, че той разглежда времето не като част от пространствено-времевия континуум, не като спойка, която поддържа единството на вселената, а като независим фактор, който може да се обясни с определени уравнения, които нито можех да разпозная, нито да проумея (защото по принцип всички уравнения за мен бяха неразбираеми), и че може да се управлява и манипулира, ако човек разбираше уравненията. Знаех също, макар да ми беше казал, че е безсмъртен, той все пак хранеше вяра и надежда в задгробния живот — което ми се струваше изключително странна идея, защото един безсмъртен не би трябвало да се нуждае от такава вяра или надежда. Как бе възможно, запитах се аз, да знам такива неща за него? Бях сигурен, че не ми ги е казал, но признах, че може да го е сторил, защото през голяма част от времето, докато ми говореше, бях объркан и навярно с не толкова ясен ум, колкото би трябвало.

Райла се изправи.

— Хайде да спим — рече тя. — Може би утре ще е по-добър ден.

Оказа се, че не беше нито добър, нито лош — всъщност не се случи почти нищо.

Късно сутринта двамата с Райла отидохме в Уилоу Бенд. Хайръм вече бе изчезнал някъде, тръгвайки заедно с Боузър веднага след закуска. Не се опитахме да ги търсим и да ги върнем вкъщи. Не можехме да губим цялото си свободно време, за да си играем на бавачка на Хайръм. В болницата му бяха казали да не се уморява, но единственият начин да го спрем, беше като го вържем.

Бен бе получил съобщение, че хората от „Сафари“ пристигат на следващия ден. Но не му бяха казали кога и дали изобщо ще идват други ловни експедиции.

Вестниците отделяха много място на нещастието в Креда. Според материалите, „Сафари, Инк.“ почти веднага съобщили за инцидента. Не се опитали да омаловажат целия ужас, но бяха цитирани представители на компанията, които заявяваха, че много хора през годините са загинали по време на сафари — и в случая разликата е само тази, че е била унищожена цялата група.

Тъй като нещастието заемаше голяма част от първите страници на вестниците, ние видяхме, че историята с Хочкис е избутана на вътрешните страници, макар все пак да присъстваше, и то много пространно. Спорът дали е подходящо да се пътува в миналото, за да се проучи животът на Исус, все още бушуваше с пълна сила. Редакторите отдавна не бяха обръщали толкова много внимание на подобни спорове и сега изстискваха от него всичко, което могат.