Читать «Котешко лице» онлайн - страница 120

Райла остана в офиса да разговаря с Бен и Хърб, но аз скоро се измъкнах, за да видя дали Котешкото лице случайно не е в овощната градина. Наистина се оказа, че е там.

Не му казах за онова, което се беше случило. Не бях сигурен, че проявява особен интерес, а освен това имаше много други въпроси, по които да разговаряме.

Прекарахме около два часа в разговор. Всъщност през повечето време той ми показваше разни неща. Както се бе случило и преди, аз се оказах в самото Котешко лице, сякаш бях част от него и виждах през неговите очи.

Той ми показа още подробности от града щабквартира и някои от специалистите, които работеха там: насекомоподобна раса, състояща се от квалифицирани историци, които не обръщаха чак такова внимание на историческите събития, колкото на тенденциите и развитието, и разглеждаха историята като наука, а не като обикновена последователност от случки; кълбовидни създания, специалисти по социология, които се опитваха да открият расовите характеристики и историческите тенденции, направили разумните същества такива; змиеоките, които не се занимаваха толкова с предсказване, колкото с екстраполиране на бъдещите тенденции на цивилизацията, опитвайки се в хода на изследванията си точно да посочат възможни кризисни моменти в бъдещето.

Помъчи се също да ми покаже как използва определени уравнения и как манипулира някои сили (всички от които неразбираеми за мен), за да прокарва пътища във времето. Зададох му много въпроси, но изглежда те бяха толкова далеч от същността, че само го объркваха. Когато пък се опитваше да ми обясни, се обърквах аз.

Тъй като знаех, че Райла сигурно се чуди къде съм отишъл, прекъснах разговора и се върнах в офиса. Райла, Бен и Хърб все още задълбочено разискваха и изглежда не бяха забелязали отсъствието ми.

Рано на следващата сутрин се появиха хората от „Сафари“. Двамата с Бен ги придружихме в Креда и този път Райла дойде с нас.

Беше страшно. Аз не правех нищо, само стоях и гледах. Хората от „Сафари“ събираха оголените скелети в найлонови чували и доколкото е възможно се опитваха да отнасят отделните кости към различните скелети. Понякога обаче, костите бяха разхвърляни и не съм сигурен, че усилията им бяха успешни. В няколко случая, когато идентификационните гривни все още бяха на място, разпознаването беше възможно, но повечето чували оставаха анонимни.

Скелетът на огромния алозавър — ако това наистина бе алозавър — също беше натоварен на един от камионите. Някакъв палеонтолог от Харвард помолил да му го занесат.

След два-три часа всички кости, пушки, амуниции, палатки и други вещи от лагера бяха събрани и ние се върнахме обратно. Не се срамувам да призная — радвах се, че отново сме в Мастодонтия.

Дните отлитаха. Вестниците раздухваха двете истории — нещастието в Креда и спора около Исус. Срещу „Сафари“ бяха заведени две дела. Неколцина членове на Конгреса държаха речи, в които призоваваха за държавно регулиране на пътуването във времето. Министерството на правосъдието свика пресконференция, за да обясни, че регулирането ще е трудно, тъй като „Тайм Асошиейтс“ действа на територия, която се счита за чужда държава, макар да подчертаха, че статусът на Мастодонтия в международното право съвсем не е ясен. Броят на вестникарите и телевизионните екипи, които се тълпяха пред портата в Уилоу Бенд, значително намаля.