Читать «Котешко лице» онлайн - страница 117

— Може да си траят и да се опитват да разработят стратегия за действие — предположи Бен.

— Възможно е — съгласи се Къртни.

— Ами хората от киното? — попита Райла. — Ще ги отблъсне ли тази изчезнала група?

— Съмнявам се — отвърна адвокатът. — Не всички епохи са толкова опасни, колкото Креда, нали, Аса?

— В Юра също може да е доста трудно — казах му аз. — Тези два периода са най-гадни. Но ако не внимаваш къде стъпваш, всяка епоха си има своите рискове. Това е непозната земя.

— Най-непосредственият въпрос е как да съобщим на „Сафари“ — рече Бен. — Мога да им позвъня. Но си помислих, че би трябвало да те известим, преди да направим каквото и да било.

— Защо не оставиш на мен да им позвъня, Бен? Познавам ги малко по-добре от вас. Освен Райла, разбира се. Какво ще кажеш, Райла?

— Давай — отвърна Райла. — Ще се справиш добре. По-добре от който и да е от нас.

— Могат да поискат да се свържат с теб. Там ли ще бъдеш?

— Аз ще съм тук — каза Бен.

Глава 30

Късно следобед от „Сафари“ позвъниха на Бен. Щели да пратят експедиция, за да огледат мястото на нещастието и да донесат онова, което е останало от жертвите.

С Райла се върнахме в Мастодонтия. Никой от нас нямаше какво да каже за пътуването — и двамата бяхме потиснати.

Хайръм и Боузър ни чакаха, седнали на стълбите. Хайръм приказваше неудържимо. Открил Стифи и добре си поговорил с него; потърсил Котешкото лице, с когото също разговарял. И двамата се зарадвали да го видят и той им разказал всичко за престоя си в болницата. Боузър, спомена той, намерил мармот, вкарал го в дупка и се опитал да го изрови от там. Хайръм го върнал и му се скарал. „Боузър“ — рече той, — „се засрами от себе си.“ Хайръм изпържил яйца за обяд. „Но Боузър“ — строго ни напомни той — „не обича яйца.“ Трябвало винаги да оставяме за него студено печено.

След вечеря двамата с Райла седнахме навън. Боузър и Хайръм, уморени от заниманията си през деня, отидоха да спят.

— Тревожа се, Аса — каза Райла. — Ако „Сафари“ са ни платили само половината сума по договора, можем да закъсаме за пари. Дадохме на Бен неговата комисионна за сделката, въпреки че няма нищо общо с нея.

— Заслужи си я — отвърнах аз. — Може и да няма нищо общо с договора със „Сафари“, но се скъса от работа заради нас.

— Не се оплаквам от това — рече Райла. — Не ми се свиди за него. Но всичко се натрупва. Оградата ни струва цяло състояние, административната сграда не излезе по-евтино. Заплатите на охраната достигат до неколкостотин долара на ден. Все още имаме пари, но са на свършване. Ако „Сафари“ се откажат, ако хората от киното решат да изчакат, можем да изпаднем в затруднение.

— „Сафари“ няма да се откажат — успокоих я аз. — Могат да се посвият за известно време, докато премине бурята. Но Бен е прав. Колкото по-опасно е положението, толкова по-нетърпеливи ще са ловците. За кинокомпанията не знам, но очите им блестят алчно. Няма да пропуснат този шанс.

— И още нещо — рече Райла. — Къртни не работи евтино. Бог знае какъв дълг сме натрупали към него.