Читать «Котешко лице» онлайн - страница 11

— Но ако е истина — рече Райла, — то все някога ще трябва да погледнеш тази истина в очите. Ако отрано приемем фактите, това ще ни донесе някои преимущества. Така ще имаме известно време да свикнем с мисълта и да стъпим по-здраво на крака, ако изобщо дойде миг, в който се наложи да се срещнем с тях.

— Много хора биха се съгласили с теб — казах аз, — но не и безликата тълпа, публиката. Поотделно можем да сме интелигентни и сравнително уравновесени, но събрани заедно сме твърдоглави по най-различни начини.

Райла продължи по-нататък покрай масата и спря срещу двете блестящи полусфери. Тя почука с пръсти по едната от тях.

— А това? При разкопките ли ги откри?

— Не — отвърнах аз. — Не знам какво представляват. Пасват си и заедно образуват куха сфера. Обвивката е дебела около три милиметра и е изключително здрава. По едно време исках да пратя едната от тях заедно с метала в университета, после се отказах, защото не съм сигурен, че са свързани с всичко останало в тази мистерия. Намерих ги тук, в този плевник. Исках да поставя масите, но в центъра на помещението имаше купчина боклуци. Стари парчета от хамути, разни вехтории, два куфара, няколко изтъркани автомобилни гуми и други подобни. Заех се да преместя всичко в онази ясла хей там. Именно тогава намерих двете полусфери на дъното на купчината.

Райла взе едната от полусферите, нагласи я над другата и прокара длан по мястото, където се съединяваха.

— Наистина си пасват — рече тя, — но не могат да се затегнат. Няма резба, нито пък нещо друго. Куха топка, която някога някак си се е разделила на две. Имаш ли някаква представа какво представлява?

— Ни най-малка.

— Възможно е да е нещо сравнително просто, нещо, което се използва относително често.

Погледнах часовника си.

— Какво ще кажеш да обядваме? — попитах аз. — На трийсетина километра нагоре по пътя има едно съвсем не лошо местенце.

— Можем да хапнем и тук. Ще приготвя нещо.

— Не — възразих аз. — Искам да те изведа. Даваш ли си сметка, че никога не съм те водил на ресторант?

Глава 5

Коктейлът „Манхатън“ беше добър. Осъзнах, че това е първата ми цивилизована напитка от месеци насам — почти бях забравил вкуса на хубавия алкохол. Казах това на Райла.

— У дома се наливам с бира или си сипвам малко скоч върху няколко кубчета лед.

— Не си мърдал от фермата — отвърна тя.

— Да, и не съжалявам за това. Парите за покупката на това място са най-добре похарчените пари през живота ми. То ми даде почти година интересна работа, както и усещане за покой, каквото не съм изпитвал никога по-рано. А и на Боузър му харесва.

— Мислиш много за Боузър.

— С него сме приятели. И на двамата няма да ни хареса завръщането в студентското градче.

— Струва ми се спомена, че нямаш намерение да се връщаш. Каза, че ще напуснеш, когато отпуската ти свърши.

— Знам. Постоянно го казвам. Предполагам, че си фантазирам. Не изпитвам желание да се връщам, но нямам голям избор. Когато се сетя за това, въставам срещу неприятния факт, че макар да не съм точно беден, финансовото ми положение не ми позволява да се лиша от заплатата си за какъвто и да е срок от време.