Читать «Котешко лице» онлайн - страница 9

— Аса, престани. Нищо не фаворизираш. Всичко това е трудно за възприемане — хипотезата ти и доказателствата, които си открил — но доказателствата са налице. Не можеш просто да не им обръщаш внимание.

— В този случай — казах аз, — има още нещо. За него няма абсолютно никакви доказателства. Просто свидетелствата на собствените ми очи и чувството, което изпитвам. Имам си странен съсед — предполагам, че това е най-добрият начин да го опиша. Всъщност никога не съм го виждал, никога не съм имал възможност да го разгледам добре. Но съм усещал, че ме наблюдава и съм го зървал без наистина да го видя — някаква особена фигура, която ме кара да си представям, че е там. Казвам „представям“, защото все още се опитвам да подхождам научно и обективно. На нивото на чистото наблюдение, аз съм сигурен, че той съществува. Навърта се в овощната градина, но не е там през цялото време. Изглежда доста се скита.

— Виждал ли го е някой друг?

— Предполагам, че и други са го виждали. Периодично се появява страх от пантера — макар да не знам защо хората трябва да се страхуват от пантери. Но изглежда, че в селските общности страхът от мечка и пантера е любимо развлечение. Атавистичен страх, предполагам, който все още продължава да съществува.

— Може би има пантери.

— Съмнявам се. От четирийсет, че и повече години няма достоверни свидетелства да е бил забелязван планински лъв. Странното в случая е, че създанието, за което говоря, оставя котешки следи. Има един човек, който знае повече за това, отколкото всеки друг. Той е прекарал живота си из горите.

— Какво мисли той за това?

— Не е наясно, също като мен. Няколко пъти съм разговарял с него и сме съгласни, че не знаем какво представлява.

— Смяташ ли, че има някаква връзка между създанието и твоя космически кораб?

— Понякога се изкушавам да мисля така. Но изглежда малко пресилено. Оттук би следвало, че това е извънземно създание, оцеляло при катастрофата. А това би означавало, че е живяло невъзможно дълго. Пък и изглежда невероятно каквото и да е, да оцелее при подобна катастрофа, ако е имало изобщо такава.

— Бих искала да видя метала, който си изкопал — каза тя.

— Няма проблем — казах й аз. — В плевника е. Ще го разгледаме, когато се върнем.

Глава 4

Хайръм се беше настанил на един от сгъваемите столове пред къщата, а Боузър лежеше на тревата до него. Червеношийката нахално стоеше на няколко стъпки от тях и наблюдаваше нахлуването им в нейната територия с наперена войнственост.

Хайръм поясни:

— Боузър каза, че не иска да стои вътре, затова го изнесох.

— Той те е използвал — казах му аз. — Можел е и сам да излезе.

Боузър извинително заудря с опашка.

— Червеношийката му съчувства — рече Хайръм.

Червеношийката хич нямаше съчувствен вид.

— Нямам какво да правя — каза Хайръм. — Вие си вършете работата. Аз ще наглеждам Боузър докато се оправи. Денонощно, ако желаете. Ако иска нещо, той може да ми каже.