Читать «Хангар за строителна техника» онлайн - страница 8

— Не мисля така каза Тайлър. — Не вярвам да е нещо подобно. Че е ключалка, също не съм сигурен. Но не мисля, че е бомба. Защо ще им е нужно да минират такова място?

— Не можем да кажем какво точно са направили — намесих се аз. — Нито знаем що за същества са били и защо са били тука.

Тайлър не отговори, коленичи отново и започна внимателно да бърше праха от повърхността, като непрекъснато я осветяваше с прожекторчето си. Нямаше какво друго да правим, тъй че му помогнахме.

Този път откритието направи Орсън — тънка като косъм цепнатинка, която можеше да се види, само ако доближиш лице до повърхността. След като я бяхме намерили, почистихме още малко праха и се отдадохме на тревожни въпроси. Тънката линийка описваше кръг, а трите дупчици бяха вътре в него и далеч от центъра, почти до края му. Диаметърът на кръга беше около два метра.

— Някой от вас, приятелчета, да си го бива по разбиване на брави?

Никой не ставаше за касоразбивач.

— Сигурно е нещо като отвор, люк — каза Орсън — Тази метална топка, върху която стоим, трябва да е куха. Ако не е, масата й ще бъде много по-голяма.

— А и никой — добавих аз — няма да е толкова луд, че да построи кълбо от плътен метал. Ще е нужен твърде много метал и твърде много енергия за преместването му.

— А ти сигурен ли си, че са го местили? — попита Орсън.

— Няма друга възможност — казах му. — Не е било построено в тази система. Никой тук не би могъл да го построи.

Тайлър беше извадил отвертка от своята кутийка с инструменти и човъркаше с нея в отверстието.

— Чакай малко — каза му Орсън. — Хрумна ми нещо.

Той побутна Тайлър настрана, пресегна се, вкара три пръста в дупките и ги дръпна с ръка. Кръглият елемент се повдигна плавно върху своите панти.

В пространството под вратата имаше плътно натъпкани неща, приличащи на рулата хартия, които хората си купуват за опаковане на коледни подаръци. Но все пак по-големи от тях. Диаметърът им беше около петнадесет сантиметра.

Хванах едно от тях, но това първо руло се оказа доста трудно за измъкване, защото бяха здраво притиснати. Обаче с доста пухтене и пъшкане успях да го извадя. Беше тежичко и твърде дълго — цели два и половина метра.

След като се справихме с първото, повдигането на другите рула се улесни много. Измъкнахме още три и се запътихме към кораба.

Но преди да тръгнем, аз притиснах останалите свитъци към единия край за да не се накланят, а Орсън освети със своето прожекторче дъното на дупката. Имаше някаква надежда да открием под рулата капак, екран или нещо подобно, под който дупката можеше да продължава в кухина, използувана вероятно като жилище или работно помещение. Но тя завършваше с дъно от метал, обработен машинно. Виждахме дори ивиците, оставени от свредела или главата на матрицата, с която е било направено отверстието. Дупката имаше една-единствена цел — съхранение на свитъците, намерени от нас вътре в нея.

След като се върнахме в кораба, трябваше да изчакаме, докато рулата съберат малко топлина, за да можем да работим с тях. Но даже и след това развиването им не беше възможно без ръкавици. Сега ги разгледахме при добро осветление и разбрахме, че са съставени от множество листи, навити заедно. Те сякаш бяха направени от някакво изключително тънко метално фолио или твърда пластмаса. От студа гъвкавостта им бе намаляла, затова ги разстлахме върху единствената си маса, като ги притиснахме с тежести, за да стоят разгънати.