Читать «Хангар за строителна техника» онлайн - страница 7

— Усещам накъде биеш. Но не е никак сигурно, че е лед. Нито графит, нито пък някое от нещата, които са били…

— Искаш да кажеш, че е материя от е-ей там, отвън?

— Може да е. Ти как мислиш, Хауърд?

— Не мога да бъда сигурен. Единственото, което знам е, че не може да е възникнал от ерозия.

Преди да си легнем, опитахме да съчиним един доклад за излъчване към Лунната база, но както и да го гласяхме, той звучеше твърде глупаво и невероятно. Затова се отказахме. Все трябваше да им кажем някога, но работата можеше и да почака.

След като се събудихме, хапнахме но нещо, после навлякохме костюмите си и излязохме навън да разглеждаме структурите. Те изглеждаха все така безсмислени, особено онези налудничави конструкции, закрепени за ребрата, подпорите и скобите. Неразгадаеми си оставаха и кухите вдлъбнатини.

— Ако стояха върху крака — каза Орсън, — би могло да се използват като столове.

— Но не много удобни — отвърна Тайлър. — Трябва само да се наклонят мъничко — продължи Орсън. Но и това предположение беше смешно. Чудех се, защо да си ги представя като столове. На мене изобщо не ми напомняха столове.

Пошляхме се доста наоколо без да стигнем до нещо определено. Разглеждахме структурите сантиметър по сантиметър и през цялото време се питахме дали не сме пропуснали нещо. Но като не ли бяхме огледали всичко.

Сега започва веселата част. Не знам защо го направихме — може би от безизходица и отчаяние. Но след като напразно търсихме някаква разгадка, застанахме върху крака и ръце и започнахме да бършем праха с ръкавиците си. Какво се надявахме да намерим, не знам. Работата беше досадна и мръсна, прахът се лепеше по нас.

— Ако се бяхме сетили да вземем метли — рече Орсън

Но нямахме метли. Та кой ли, ако е с всичкия си, би помислил, че ще искаме да изметем някоя планета?

И ето ни сега. Намирахме се върху нещо, приличащо на изкуствена планета с някакви глупави конструкции по нея, за които не можехме да намерим нито едно смислено основание. Бяхме пътували дълго и от нас се очакваше да направим някое огромно откритие след приземяването, Е, вярно, откритие направихме, но то не означаваше абсолютно нищо.

Накрая се отказахме и от упражнението по метене, станахме и затътрихме крака — чудехме се какво още да направим, когато ненадейно Тайлър нададе вой и посочи с ръка някаква точка на повърхността, току-що изтрита от подметката на ботуша му.

Всички се наведохме да видим какво е намерил. Видяхме три дупки в повърхността, всяка с диаметър около два и половина сантиметра и осем сантиметра дълбока, разположени в триъгълник, близо една до друга. Тайлър коленичи и последователно освети със своето прожекторче всяка една от дупчиците. Накрая се изправи.

— Не знам — каза — Може да са нещо като ключалка. Някаква комбинация. Имат някакви малки знаци встрани, долу, до дъното им. Ако ги преместим по правилния начин, може нещо да се получи.

— Да, сигурно ще се взривим — рече Орсън, — Ще го направим не както трябва и — бум!