Читать «Хангар за строителна техника» онлайн - страница 6

— Метал? — попита Тайлър.

— Да, метал. Но не този, за който си мислиш. Това е стомана.

— Стомана? — възкликнах аз ужасен. — Не е възможно, стоманата не е естествен метал

— Желязо — Продължи Орсън. — Никел. Молибден, ванадий, хром. Напомня на стомана. За стоманата не знам толкова, колкото е нужно. Но това си е стомана — и то добра. Устойчива на корозия, яка, здрава.

— Може да е просто платформа за конструкциите — предположих аз. — Стоманена площадка за закрепването им? Нали взехме образеца близо до една от тях.

— Нека да проверим — рече Тайлър.

Отворихме гаража, спуснахме се по рампата и извадихме всъдехода. Преди да тръгнем, изключихме телевизионната камера. От Лунната база вече трябваше да са видели достатъчно и ако искаха още, можеха да се обадят и да ни помолят. Изпратихме им доклад за всичко, открито от нас — всичко, с изключение на стоманената повърхност — и тримата се договорихме да не съобщаваме нищо, докато не разберем повече за нея. Но така или иначе, щеше да мине доста време, преди да получим, техния отговор. Вълните пътуват до Земята по около шейсет часа във всяка посока.

Направихме си разходка от десет мили, взехме проба с дрелката, и се върнахме обратно по тънките следи, оставени от всъдехода върху праха, като вземахме проби на всяка миля. Мисля, че получихме отговора, който всички ние очаквахме да получим, но не смеехме да говорим за него. Пробите до една бяха от стомана.

Не изглеждаше възможно, разбира се, и дълго не можахме да приемем този факт, но накрая признахме, че според най-сигурни доказателства Плутон не е планета, а изработено по изкуствен начин метално кълбо с размерите на малка планета. И все пак със страховити размери за онзи, който го е строил. Онзи? Някой? Това беше въпросът, който завладя сега мислите ни. Кой го бе построил? Или може би по-важното — защо са го построили? Сигурно с някаква цел, но защо, след като тази цел е била постигната (ако всъщност беше постигната), са изоставили Плутон тук, в самия край на Слънчевата система?

— Не е никой от Системата — каза Тайлър. — Няма други освен нас. На Марс, разбира се, има живот, но примитивен. Венера е прекалено гореща. Меркурий е твърде близо до Слънцето. Големите газови планети? Може би, но това няма да е онзи вид живот, който би построил подобно нещо. Трябва да е някой отвън.

— Какво ще кажеш за петата планета? — предположи Орсън.

— Вероятно никога не е имало пета планета — казах аз. — Материал за нейното образуване може и да е съществувал, но планета не се е оформила. По всички правила на небесната механика между Марс и Юпитер трябва да е имало небесно тяло, но по някаква причина работата се е провалила.

— Десетата планета тогава — рече Орсън

— Всъщност никой не е сигурен, че съществува десета — отвърна Тайлър.

— Да-а, прав си — съгласи се Орсън — Дори и да я има, на живота там няма да му е никак леко, камо ли пък на разума

— Значи пак опираме до онези отвън — каза Тайлър.

— И то преди много време — добави Орсън.

— Защо мислиш така?

— Прахът. Във Вселената грахът не се намира в изобилие, и никой не знае какво представлява той. Има една теория за замърсения лед.