Читать «Хангар за строителна техника» онлайн - страница 5

— Тази повърхност — каза ми Тайлър. — В нея има нещо нередно.

— Знаехме, че е равна — рече Орсън. — Виждаше се на снимките. След като пристигнахме, видяхме това със собствените си очи.

— Толкова равна? — попита Тайлър. — Толкова гладка?

Обърна се към мене:

— Геологически не е възможно. Мислиш ли, че е възможно?

— Струва ми се, не — отговорих му. — И най-малкото раздвижване би набраздило този ландшафт. Изключена е и всякаква ерозия — нещо, което може да го изравни отново. Може би само удари от микрометеорити, но не твърде много. Доста сме далеч, за да има метеорити с какъвто и да е размер. Микрометеоритите могат да правят трапчинки по планетата, но няма да протича никакъв изравняващ процес.

Тайлър се наведе и коленичи по доста смешен начин. Прекара ръка по повърхността. Не се виждаше много добре, но се разбираше, че има прах, тънък слой прах, фин като пудра.

— Я светнете тука — рече Тайлър.

Орсън насочи прожектора си надолу. Част от сивия прах все още стоеше по мястото, което Тайлър избърса с ръка, но имаше ивици, които разкриваха по-тъмната повърхност.

— Космически прах — каза Тайлър.

— Тук трябва да има адски малко от него — забеляза Орсън.

— Наистина — съгласи се Тайлър. — Но за четири милиарда години или повече той би се натрупал. Нали не е възможно до е прах от ерозия?

— Тук нищо не е способно да причини ерозия — казах аз. — Това е възможно най — мъртвата планета, на която човек може да попадне. Няма достатъчно гравитация, за да задържи каквито и да е газове — ако изобщо някога е имало газове. Впрочем много отдавна може и да е имало, но вече ги няма, и то от доста време. Никаква атмосфера, никаква вода. Съмнявам се някога да са ставали натрупвания. Никоя молекула не би се шляла дълго наоколо.

— А космическият прах би ли поостанал?

— Възможно е. Някакво привличане от статично електричество, вероятно.

Тайлър отново изтри малкото почистено място с ръкавицата си, като изтри още прах и разкри още малко от тъмната повърхност.

— Имаме ли бормашина? — попита той. — Бормашина за вземане на проби?

— Имам една в комплекта си — отвърна Орсън. Извади я и я подаде на Тайлър. Той опря свредела в повърхността, натисна бутона. В светлината на прожекторчето можеше да се види въртеливото движение. Тайлър натисна по-силно бормашината.

— Твърдо, мамицата му — изруга той.

Резецът започна да дълбае. Покрай отвора се натрупа малка купчинка стружки. Нямаше съмнеше, повърхността беше твърда. Свределът не потъна дълбоко, а купчинката стружки си остана малка.

Тайлър се отказа. Вдигна машинката и изключи двигателя.

— Достатъчно ли е за анализ? — попита той.

— Трябва да стигне — отговори Орсън. Взе дрелката от Тайлър и му подаде малка торбичка за образци. Тайлър опря отвора й до повърхността й с ръкавицата си и побутна стружките вътре.

— Сега ще разберем — каза той. — Сега вече ще знаем нещо.

След два часа, в кораба, разбрахме.

— Готово е — обяви Орсън, — но не мога да го повярвам.