Читать «Хангар за строителна техника» онлайн - страница 4

И тъй, след приземяването слязохме от кораба и застанахме на повърхността. Първото, което ни направи впечатление — освен усещането, че сме изгубени, обхванало изведнъж и тримата — беше прекалената близост на хоризонта, той изглеждаше много по-близо, отколкото на Луната Още първата секунда усетихме, че стоим върху един малък свят. Забелязахме, че хоризонтът е досами нас още преди да обърнем внимание на постройките, фотографирани от сондата като точки, заради чието изследване бяхме слезли тук, долу. Може би „постройки“ не е точната дума — вероятно е по-добре да ги наричаме „структури“. Постройките са нещо затворено, а тези не бяха. Представляваха куполи, които някой бе започнал да гради, но не беше имал време да довърши. Издигаха се само основните крепежи на грубия строеж, а после работата е била прекратена. От повърхността като ребра стърчаха арки и се срещаха нависоко. Връзки и подпори крепяха здраво рамките, но строителството беше стигнало само дотам. Имаше три конструкции, едната по-голяма от другите две. Рамките не бяха толкова прости, както може би ви ги представих. В ребрата, подпорите и връзките се включваха множество други структурни елементи, които сякаш нямаха определена цел и изглеждаха съвсем безсмислени.

Опитахме се да разберем предназначението на структурите и на вдлъбнатите кухини, издълбани върху планетната повърхност в рамките на всяка конструкция — те нямаха дъна и като че ли бяха механично закрепени за равната повърхност. Тези гнезда имаха кръгла форма, около два метра диаметър и два метра дълбочина и ако питате мене, те приличаха най-много на дупките, които оставя малкият черпак в кутия сладолед.

По това време в главата на Тайлър се появиха някои идеи относно повърхността. Тайлър е инженер и тези идеи трябваше да му хрумнат незабавно — както и на нас, но в този час време след слизането ни от кораба изпитахме доста силно объркване. На тренировките, разбира се, обличахме тези костюми, даже ходихме малко с тях, но гравитацията на Плутон сякаш беше по-малка от предварително изчислената и трябваше да посвикнем с нея, преди да се почувстваме сравнително удобно. Изобщо нищо не беше точно тъй, както го очаквахме.