Читать «Довери ми своите скърби» онлайн - страница 3

— Само още една — примоли се пришълецът. — Аз съм съвсем добре. Една съвсем, съвсем последна…

— Виж какво — казах му аз, — нямам нищо против да ти разказвам клюки, щом това ти харесва. Но хайде отначало ти да ми разкажеш поне малко за себе си. Доколкото разбирам, ти си пришълец…

— Разбира се — отговори пришълецът.

— И си долетял при нас с космически кораб?

— Е, с нещо като кораб…

— Но ако ти си пришълец, как така говориш по нашенски толкова гладко?

— А, вие за това ли? — каза пришълецът. — Това не е много приятен въпрос за мен.

Роботът съкрушено поясни.

— Те го обраха до шушка.

— Значи си платил за това?

— Прекалено много — отговори роботът. — Те видяха, че няма търпение, и много вдигнаха цената.

— Но аз ще се разплатя с тях — добави пришълецът. — Ако не успея да извлека печалба от това пътуване, нека никога повече не ме наричат…

И той произнесе нещо дълго, засукано и съвършено безсмислено.

— Тебе така ли те наричат? — попитах аз.

— Разбира се. Но вие ме наричайте Уилбър. А робота… на робота може да му викате Лестър.

— Привет, момчета! — казах аз. — Много се радвам да се запозная с вас. Моето име е Сам.

И аз си пийнах още глътчица. Седяхме под навеса, и изгряваше луна, и светулки блещукаха сред храстите с люляк, и светът беше готов да затанцува. Досега никога в живота ми не ми е било толкова хубаво.

— Хайде още една — умоляващо произнесе Уилбър.

Тогава аз му преразказах няколко истории на болести, заимствувани от психиатрията. Стараех се да избирам по-тежки случаи и Уилбър започна да реве, а роботът заяви:

— Сам виждате каква я свършихте. Хвана го пиянска истерия.

Но тогава Уилбър изтри очи и съобщи, че всичко е наред и аз само да не спирам, а той ще се постарае по някакъв начин да се сдържа.

— Какво има? — попитах аз, леко удивен. — Ти напиваш ли се от тези тъжни истории?

— А вие какво мислехте? — отговори роботът Лестър. — За какво би седял иначе тук да слуша брътвежите ви?

— А ти също ли се напиваш? — осведомих се аз за Лестър.

— Разбира се, че не — отговори Уилбър. — Той е лишен от емоции. Това е просто машина.

Аз пийнах още един път и хубавичко обмислих всичко и всичко ми стана ясно като бял ден. И доверих на Уилбър своята философия за живота:

— Днес е събота вечер, точно време да се налочиш и да поплачеш на нечие рамо. Така че, давай…

— Аз съм за — изхлипа Уилбър, — докато езикът ви се обръща, аз съм за…

Лестър звънна леко, вероятно за да изрази недоволството си, но замълча.

— Запиши всяка дума — заповяда Уилбър на робота. — Ще изкараме от това милион. Трябва да си възвърна всичко, което платих за обучението. — Той тежко въздъхна. — Не, не съжалявам за парите. Каква прелестна, преизпълнена със скърби планета!

И аз откарах и повече не намалих оборотите, нощта ставаше все по-кратка с всяка благословена минута.

Някъде към полунощ аз така се натрясках, че едва се държах на крака, а Уилбър хълцаше през сълзи и ние по общо съгласие се предадохме. Изкачихме стълбите и прегърнати влязохме през вратата в къщи, по-точно аз загубих Уилбър по пътя, но някак си се добрах до кревата и повече нищо не помня.