Читать «Довери ми своите скърби» онлайн - страница 2

— Това ли е всичко? — попита пришълецът.

— В общи линии, всичко — отговорих аз. — Но, разбира се, изпуснах многото цветисти и мрачни подробности, които така охотно разказва вдовицата. Ако я чуеш как тя самата говори за това…

— А вие можете ли да уредите това?

— Какво да уредя?

— Тя сама да ми разкаже за всичко.

— Не мога да обещая — заявих честно аз. — вдовицата няма високо мнение за мен. Тя с мен и да говори няма да иска.

— Не разбирам…

— Тя е достойна, богобоязлива жена — обясних му, — а аз съм подъл безделник. А освен това и пияница.

— Тя какво, не обича ли пияниците?

— Смята, че да пиеш е грях.

Пришълецът като че ли потрепера.

— Ясно. Виждам, навсякъде където погледнеш, все едно и също.

— Значи и при вас има такива като вдовицата Фрай?

— Не съвсем такива, но с такива възгледи.

— Е, какво пък — казах аз, като сръбнах още един път, — значи нямаме друг изход. Все някак ще издържим…

— Ще ви затрудни ли много — осведоми се пришълецът — да разкажете за още някого?

— Какво ти, съвсем не! — уверих го аз.

И му разказах за Елмър Троутър, който със зъби и нокти се докопа до юридическия факултет в Медисън и не се гнусеше от никаква работа, за да изкара пари за следването, тъй като няма родители. Той завърши курса, изкара изпита за адвокатско звание, върна се в Милвил и откри собствена кантора.

Аз не обясних на пришълеца как се случи така и защо, макар че за себе си винаги съм смятал, че на Елмър му беше дошло до гуша от беднотия и се хвана за първия шанс да натрупа пари. Никой сигурно не е разбирал по-добре от него, че сделката е нечестна, та той беше юрист, не какво да е. Обаче все едно, не отстъпи и го хванаха.

— И после какво? — попита пришълецът, затаил дъх. — Наказаха ли го?

И аз му разказах как Елмър го лишиха от адвокатски права, а Елиза Дженкинз разтрогна годежа и му върна пръстена, и се наложи Елмър да стане застрахователен агент и да влачи най-жалко съществуване. Как ли само не се мъчи да си върне адвокатската практика, но все нищо не излиза.

— Всичко ли записа? — запита робота пришълецът.

— Всичко е записано — отговори роботът.

— Какви потресаващи нюанси! — възкликна пришълецът. — Каква жестока, безутешна действителност!…

Аз така и не разбрах за какво говори и просто пак си пийнах.

А после продължих, без да чакам нови молби, и му разказах за Аманда Робинсън и нещастната й любов, и за това, как тя стана най-благонравната и унила милвилска стара мома. И за Абнър Джонс и неговите безкрайни неудачи: той никак не искаше да се раздели с убеждението, че се е родил велик изобретател, и семейството му живее в постоянен глад и кавги, а той само това си и знаеше, да изобретява…

— Каква скръб! — Възкликна пришълецът. — Каква удивителна планета!…

— Добре е да се въздържате вече — предупреди го роботът. — Известно ви е какво ще стане после…