Читать «Довери ми своите скърби» онлайн - страница 14

И тогава внезапно си спомних още нещо. Извадих от джоба часовника си и го погледнах отново. Беше само девет и четвърт.

— Мисис Фрай — скокнах аз, — извинете ме. Имам бърза работа и трябва да бягам…

Хукнах надолу по улицата колкото можех по-бързо. Един от Уилбъровците се отдели от групата и препусна заедно с мен.

— Мистър — попита той, — нямате ли скърби, които бихте искали да ми доверите?

— Не — пропъдих го с ръка аз, — нямам никакви скърби.

— Или поне грижи?

— Грижи също нямам.

Тогава ми дойде на ум, че грижа има, и то още каква… И не само за мен, за цялата планета.

Защото с помощта на всички тези Уилбъровци, които Джейк е изпратил на Земята, при нас скоро няма да остане ни един наш луд. Няма да остане никой, който да бъде от нещо опечален или загрижен. Ех, и такава скука ще настъпи, да не дава господ!

Но все едно, на мен не ми беше до това. Носех се по улицата с максимална скорост, колкото ме държаха краката. Длъжен бях да попадна в банката, преди док да успее да анулира платежа по чека за седем хиляди долара.

Информация за текста

Clifford Simak

Crying Jag, 1960

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/982]

Последна редакция: 2006-08-10 20:34:37