Читать «Довери ми своите скърби» онлайн - страница 5

— Лестър — предупреди Уилбър, — не забравяй да запишеш всичко това…

Аз се повлякох обратно към къщи и бързо гаврътнах една чашка, за да успокоя стомаха си, преди да пристъпя към закуската. Общо взето, не ми се ядеше, но знаех, че трябва. Намерих яйца и бекон и се замислих с какво да нахраня Уилбър. Изведнъж си припомних за неговия странен метаболизъм. Който не понася алкохол, а щом на пришълеца не му допада добро уиски, то не вярвам да се нахвърли на бекон с яйца.

Не бях успял още да приключа със закуската, когато през задната врата при мен в кухнята се втурна Хигман Морис. Хиги, нашият кмет, стълбът на църквата, член на училищния съвет, директор на банката и въобще — голяма клечка.

— Сам — заврещя ми той, — достатъчно се натърпя нашият град от теб! Примирявахме се с твоето пиянство и с твоята безполезност, и с отсъствието на патриотизъм, но това вече е много!

Аз изтрих яйцата от брадичката си.

— Кое е много?

Хиги едва не се задуши от негодувание.

— Това публично представление! Този безплатен цирк! Нарушение на обществения ред! И освен това — в неделя!…

— Ето какво било — казах аз, — Вие намеквате за Уилбър и робота му.

— Пред къщата се е събрала тълпа, на мен ми позвъниха вече десет души, а Джо си седи там с твоя… с твоя…

— Пришълец — подсказах аз.

— И реват, прегърнати като тригодишни деца, и… какво? Пришълец!

— Точно така — потвърдих аз. — Какъв друг според вас може да бъде?

Хиги с трепереща ръка притегли към себе си стол и безсилно се отпусна на седалката.

— Самюъл — тихо каза той, — повтори думите си още един път. Изглежда, нещо не съм чул добре.

— Уилбър е пришълец — повторих му аз, — от друг свят. Той и роботът му са дошли при нас, за да слушат тъжни истории.

— Тъжни истории?

— Точно така. На него му харесват тъжни истории. На едни им харесват весели истории, на други — неприлични. А на него пък тъжни.

— Той е пришълец — произнесе Хиги, без да се обръща към някого.

— Пришълец, пришълец, не се съмнявайте — отзовах се аз.

— Ти напълно ли си уверен в това?

— Напълно.

Хиги се развълнува.

— Нима не разбираш какво значи това за Милвил! Нашият мъничък градец — първото място на Земята, което е посетено от пришълец!

Аз исках само едно — да млъкне и да се измита, и да ме остави да обърна една чашка след закуската. Хиги не пиеше, особено в неделя. Той в най-добрия случай би умрял от ужас.

— Сега към нас ще заприиждат от цял свят! — закрещя Хиги. Скочи от стола и се втурна от кухнята в стаята. — Аз съм длъжен официално да приветствувам високия гост!…

Повлякох се след него — не бих си простил, ако изпуснех такова зрелище.

Джо беше успял да си отиде, Уилбър седеше под навеса сам и аз забелязах, че вече добре се е натряскал. Хиги се приближи до него, изпъчил гърди, простря напред ръка и започна тържествено, в пълна форма:

— На мен като на кмет на град Милвил ми доставя огромно удоволствие да ви предам нашия сърдечен привет…

Уилбър му стисна ръката и каза:

— Да бъдеш глава на града, това е и висока чест и голяма отговорност. Умът ми не го побира как не се огъвате под тежестта на подобен товар.