Читать «Време за писане» онлайн - страница 6

— И твоята продукция е нараснала, предполагам.

— Ами — измърмори той неловко, — боя се, че все още не е. Естествено, аз трябва да се нагаждам. Не съм свикнал всичко да става толкова бързо. Това ме свари неподготвен.

Честно казано не изглеждаше изненадан. Той вдигна ръка и без да поглежда дръпна сметката от пръстите на келнера, който тъкмо се доближаваше. Хвърли бегъл поглед върху нея и я върна заедно с кредитната си карта на келнера, който наистина продължаваше да чака и се оттегли с дълбок поклон.

Целият обед продължи малко повече от трийсет минути. Няма да крия от теб, че бих предпочел цивилизованите два и половина часа с чашата шампанско в началото и чашата коняк накрая, с хубавото вино, което да разделя блюдата, и с културния разговор, който да запълва всички паузи. Както и да е, доброто беше, че Мордекай спести два часа, през които би могъл да изкара пари за себе си и до известна степен и за мен.

Случи се така, че не го срещнах три или повече седмици след онзи обед. Не си спомням защо, но предполагам, че съм бил някъде извън града.

Една сутрин тъкмо излизах от кафенето, където понякога си хапвам ролце и бъркани яйца, когато видях Мордекай да стои на ъгъла на близката пресечка.

Беше неприятен ден с мокър сняг — от онези дни, в които празните таксита те доближават само за да ти изпръскат панталона с тъмносива кална каша и да профучат покрай теб, превъртайки табелката на „заето“.

Мордекай беше с гръб към мен и точно вдигаше ръка, когато едно празно такси се приближи бавно към него. За мое изумление Мордекай извърна поглед, сякаш се отказа. Таксито се позабави, след това леко потегли, а по лицето на шофьора беше изписано разочарование.

Мордекай вдигна ръка втори път и сякаш по чудо се появи второ такси и спря пред него. Въпреки че ни деляха трийсетина метра, ясно можах да чуя, че докато се качваше, той избълва порой ругатни, неподходящи за слуха на хора с по-деликатно възпитание, ако такива хора все още са останали в града.

Позвъних му по-късно същата сутрин и се уговорихме да пийнем заедно по един коктейл в известен и на двама ни гостоприемен бар, който предлагаше „Щастливи часове“ през целия ден. С нетърпение чаках да получа обяснение.

Преди всичко исках да разбера значението на ругатните му. Не, драги, не искам да кажа речниковото значение, ако приемем, че те биха могли да попаднат в речник. Имах предвид причината изобщо да ги използва. При всичко, което му се случваше, Мордекай би трябвало да е щастлив до екстаз.

Когато влезе в бара, той не изглеждаше щастлив. В действителност дори имаше определено измъчен вид.

— Би ли повикал келнерката, Джордж? — помоли Мордекай.

Това беше от онези барове, в които келнерките са облечени без особена грижа да им е топло, което, разбира се, помагаше на мен да загрея. С радост дадох знак на една, макар да знаех, че тя ще възприеме жеста ми като израз на желание да поръчам нещо за пиене.

Фактически тя не го възприе изобщо, тъй като ме пренебрегна напълно, обръщайки решително своя доста поразголен гръб.