Читать «Полетът на фантазията» онлайн - страница 5

— Това, доколкото си спомням, бе само частично лечение — изтъкна Азазел. — То едва помогна на твоя човек да се движи по повърхността на купчините замръзнала вода, която имате във вашия ужасен свят. Сега, както схващам, ме молиш за нещо много по-необикновено.

— Да, имам един приятел, който би желал да лети.

— Твоите приятели са все много особени. — Азазел приседна върху опашката си, както често правеше, когато искаше да помисли, но, разбира се, подскочи мигом с пронизителен писък от болка, защото бе забравил за контузията на израстъка си.

Подухах малко на опашчицата му. Това, изглежда, му помогна и го облекчи. Вече омилостивен, той каза:

— Ще са необходими механично антигравитационно устройство, което, естествено, мога да ти доставя, както и пълноценното участие на автономната нервна система на твоя приятел, ако допуснем, че има такава.

— Мисля, че има — вметнах аз. — Но как ще се осъществи взаимодействието между тях?

Азазел се поколеба:

— Предполагам, че той трябва да повярва, че може да лети.

Два дни по-късно посетих Балдур в скромния му апартамент.

— Ето — казах аз и му подадох устройството.

Не беше нещо внушително. Имаше форма и размер на орех и ако човек го допреше до ухото си можеше да чуе слабо бръмчене. Не мога да кажа от какъв вид бе захранването, но Азазел ме увери, че няма да се изтощи.

Освен това той ме предупреди изрично, че приспособлението трябва да бъде в контакт с кожата на летящия, затова го закачих на малка верижка и се получи нещо като медальон.

— Ето, заповядай — казах още веднъж, а Балдур се отдръпна подозрително. — Сложи го на врата си и го носи под ризата. А ако носиш фланелка, под нея.

— Какво е това, Джордж?

— Антигравитационно устройство, Балдур. Последна мода. Супернаучно и изключително секретно. Не трябва да казваш никому за него.

Той протегна колебливо ръка.

— Сигурен ли си? Твоят приятел ли ти го даде?

Уверих го с кимване на глава.

— Сложи си го.

Все още нерешителен, той го надяна през главата си. След малко насърчение от моя страна се престраши, разкопча си ризата и го пусна под фланелката. После пак грижливо се закопча.

— И сега какво?

— Ами сега размахай ръце и ще полетиш.

Така и направи, но не стана нищо. Веждите над малките му очички се смръщиха.

— Подиграваш ли ми се?

— Не, но трябва да повярваш, че ще полетиш. Гледал ли си какво направи Питър Пан от филма на Уолт Дисни? Повтаряй си: „Мога да летя, мога да летя, мога да летя“,

— Да, ама там се пръскаха с някакъв прах.

— Вярно, но това не е научно, а устройството на врата ти е научно. Повтаряй си, че можеш да летиш.

Балдур ме удостои с дълъг, мрачен поглед и трябва да призная, че макар да съм храбър като лъв, малко се разтревожих.

— Трябва ти малко време, Балдур. Ще се научиш да летиш.

Той все още се звереше страховито срещу ми, но размаха енергично ръце и заповтаря: „Мога да летя. Мога да летя.“ Нищо не се случи.

— Подскочи! — подканих го аз. — Дай малък начален тласък. — Изпаднах в нервна паника и се чудех дали Азазел е знаел какво прави.