Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 88
Айзък Азимов
Тривайз се усмихна.
— Съгласен съм, Янов. Ако открием тези три неща, определено ще сме намерили Земята.
— Ако! — въздъхна Блис.
30
Бяха минали покрай по-големите светове и се устремиха в пространството между двата най-външни в планетната система, така че в обсег от 1,5 милиарда километра нямаше значителна маса. Пред тях лежеше само големият кометен облак, който бе гравитационно пренебрежим.
„Далечната звезда“ бе набрала скорост от 0,1 c — една десета от скоростта на светлината. Тривайз добре знаеше, че теоретически корабът може да развие скорост близка до светлинната, но знаеше също, че на практика именно 0,1 c е разумната граница.
При тази скорост можеха да се разминат с всеки обект с осезаема маса, но нямаше начин да избегнат безбройните частици прах в космоса, а още по-малко отделните атоми и молекули. При по-високи скорости дори такива дребни обекти биха причинили вреда, одрасквайки корпуса на кораба. При скорости, близки до тази на светлината, всеки атом, който се разбиеше в корабния корпус, щеше да има качествата на космически лъч. От такова проникващо лъчение никой на борда не би оцелял дълго.
На екрана не се забелязваше видимо движение на далечните звезди и макар корабът да се носеше с трийсет хиляди километра в секунда, изглеждаше, като че ли стои на едно място.
Компютърът сканираше пространството далеч напред за евентуални обекти с малки, но значими размери, движещи се по насрещен курс, и „Далечната звезда“ плавно маневрираше, за да избегне удара в редките случаи, когато се налагаха маневри. Предвид малките обеми на евентуалните насрещни обекти, скоростта, с която ги отминаваха, и липсата на инерционен ефект при смяната на курса, не можеше да се разбере дали въобще някога са се разминавали „на косъм“.
Затова Тривайз не се безпокоеше от подобни проблеми и дори не се замисляше за тях. Той бе съсредоточил цялото си внимание върху трите групи координати, които Дениадор му бе дал и по-специално върху тази, която обозначаваше най-близкия до тях самите обект.
— Числата ли не са наред? — попита Пелорат загрижено.
— Не мога още да кажа — отвърна Тривайз. — Сами по себе си координатите са безполезни, ако не знаеш нулевата точка и условностите, според които са построени — например в коя посока да отмерваш разстоянието, кой е еквивалентът на първичния меридиан и така нататък.
— Как тогава откриваш тези неща? — попита Пелорат озадачено.
— Взех координатите на Терминус и на няколко други известни спрямо Компорелон точки. Ако ги заложа в компютъра, той ще изчисли условностите, според които координатите отговарят на вярното им местонахождение. Просто се опитвам да организирам нещата в ума си, за да мога правилно да програмирам компютъра. След като се определят началните допускания, числата, които имаме за Забранените светове, могат евентуално да придобият смисъл.
— Евентуално? — запита Блис.
— Опасявам се, че евентуално — отвърна Тривайз. — Все пак са стари числа — компорелонски, предполага се, но и това не е сигурно. Ами ако се базират на други условности?