Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 7

— Не ми обясни. Каза, че би желала да говори с теб.

— Тогава защо не е тук, а?

— Мисля — подхвана неуверено Пелорат, — казах мисля, че Блис май е на мнение, че ти, Голан, я недолюбваш и затова се колебае да се обърне към теб. Аз, старче, направих, каквото можах, да я уверя, че нямаш нищо против нея. Не мога да повярвам, че някой може да рече за Блис нещо друго освен най-доброто. Все пак тя поиска да зачекна, така да се каже, въпроса пред теб. Мога ли да й предам, че ще се радваш да я видиш, Голан?

— Разбира се, и то веднага.

— И ще бъдеш разумен? Виж, старче, тя много настояваше. Каза, че въпросът е жизнено важен и че трябва да тръгне с теб.

— Но не ти каза защо, нали?

— Не, ама ако Блис мисли, че трябва да тръгне, тъй трябва да мисли и Гея.

— Което означава, че не бива да отказвам. Така ли, Янов?

— Да, смятам, че не бива, Голан.

3

За пръв път по време на краткия си престой на Гея Тривайз влезе в дома на Блис, който сега даваше подслон и на Пелорат.

По навик огледа набързо обстановката. На Гея къщите клоняха към практичната простота. При едва ли не пълната липса на бурно време, при температури, които на тази географска ширина бяха умерени през цялата година, при положение, че дори тектоничните плочи се приплъзваха гладко, когато им се наложеше да се приплъзнат, нямаше никакъв смисъл да се строят сгради, пригодени за цялостна защита, или пък да се поддържа комфортна микросреда в заобикалящ я некомфортен свят. Цялата планета представляваше, така да се каже, една-единствена къща, проектирана да даде подслон на своите обитатели.

Вътре в тази планетарна къща домът на Блис бе малък, на прозорците имаше не стъкла, а щори, и мебелите бяха оскъдни и изящно практични. На стените висяха холографски изображения; едно от тях бе на доста учудения и смутен Пелорат. Устните на Тривайз се посвиха, ала той се опита да не прояви веселостта си и се зае педантично да си намества пояса.

Блис го наблюдаваше без обичайната си усмивка. Напротив, изглеждаше по-скоро сериозна, нежните й тъмни очи бяха широко отворени, а косата й се спускаше на раменете като гладка черна вълна. Единствено пълните, леко начервени устни придаваха малко цвят на лицето й.

— Благодаря, че дойде да ме видиш, Трив.

— Молбата на Янов беше много настоятелна, Блисенобиарела.

Тя се поусмихна.

— Добре ми го върна. Ако ме наричаш Блис — прилична едносричкова дума, — аз пък ще се опитам да произнасям цялото ти име, Тривайз — тя почти незабележимо заекна на втората сричка.

Съветникът вдигна десницата си.

— Тази уговорка няма да е лоша. Известен ми е геянският навик при съвместната обмяна на мисли да се използват едносричкови части от имената, така че ако от време на време ти се случи да ме наречеш Трив, няма да се обидя. Все пак ще ми е по-приятно, ако се опиташ да казваш Тривайз колкото се може по-често, а аз ще те наричам Блис.

Той внимателно я изучаваше, както впрочем правеше винаги, щом случаят ги срещнеше. Като самостоен индивид тя бе млада жена в началото на двадесетте си години. Като част от Гея обаче възрастта й се измерваше с хилядолетия. Това не се проявяваше в нейния облик, ала понякога проличаваше в начина й на говорене и в атмосферата, която я обграждаше. Дали би желал така да е с всичко живо? Не! Определено не и все пак…