Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 5

Дърветата растяха равномерно разпределени като в градина. Земята и морето бяха наситени с растителни и животински форми в подходящо количество и с подходящи разновидности, които да осигурят необходимия екологичен баланс, като числеността на всички тях, без съмнение, се увеличаваше и намаляваше с плавно люлеене около установения оптимум. Същото се отнасяше и за броя на хората.

От всички предмети в полезрението на Тривайз единственият, който не пасваше на останалите, бе неговият кораб — „Далечната звезда“.

Корабът бе почистен и излъскан до блясък благодарение на значителен брой от човешките компоненти на Гея. Беше презареден с храна и напитки, оборудването му бе подновено или направо сменено, механичните му системи — препроверени. Сам Тривайз внимателно бе проверил корабния компютър. Звездолетът не се нуждаеше от зареждане с гориво, тъй като бе един от малкото гравитационни кораби на Фондацията, които използваха енергията на общото гравитационно поле на Галактиката, а то бе достатъчно да захрани всички възможни човешки флотилии за всички епохи от тяхното съществувание, без интензивността му забележимо да се намали.

Преди три месеца Тривайз беше съветник на Терминус. С други думи, беше член на законодателния орган на Фондацията и, ех officio, важна клечка в Галактиката. Нима това наистина бе само преди три месеца? Струваше му се, че са минали половината от неговите тридесет и две години, откакто бе съветник и откакто единствената му грижа беше дали великият план на Селдън действа; сиреч дали плавният възход на Фондацията от планетарно селце до галактическо величие е бил предварително планиран или не.

И все пак в някои аспекти промяна нямаше. Той все още беше съветник. Неговото положение и привилегиите му си оставаха непроменени, като се изключи, че не очакваше някога да се върне на Терминус, за да изяви претенции за това свое положение и привилегии. Нямаше да пасне в огромния хаос на Фондацията по-добре, отколкото в малката подреденост на Гея. Никъде не си беше у дома, навсякъде оставаше сирак.

Тривайз стисна челюсти и гневно прекара пръсти през черната си коса. Преди да започне да си губи времето в оплакване от съдбата си, трябваше да открие Земята. Ако преживееше търсенето, щеше да има достатъчно часове за седене и хленч. И дори може би още по-големи основания за тях.

С решително упорство той си припомни… Преди три месеца двамата с Янов Пелорат, способен и доста наивен учен, бяха напуснали Терминус. Пелорат бе обладан от своя антикварски ентусиазъм да открие местоположението на отдавна загубената Земя и Тривайз беше потеглил с него, използвайки целта му като прикритие за онова, което той смяташе за своя истинска задача. Не намериха Земята, но откриха Гея и тогава съветникът установи, че са го насилили да направи съдбоносния си избор.

Сега не друг, а той, Тривайз, се бе извъртял на сто и осемдесет градуса и търсеше Земята.

Що се отнася до Пелорат, ученият също бе намерил нещо, което едва ли беше очаквал. Беше намерил чернокосата и тъмноока Блис, младата жена, която бе Гея в същата степен, в която бе Гея и Дом; или най-близкото зрънце пясък например. Със странния плам на отминаващата средна възраст Янов се бе влюбил в една жена наполовина на неговите години, а пък на самата нея, колкото и да е странно, като че ли нищо друго не й трябваше.