Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 8

— Ще стигна и до същината на въпроса — заяви Блис. — Ти подчертаваш желанието си да намериш Земята…

— Аз разговарях с Дом — напомни Тривайз, решен да не отстъпва пред Гея, без непрекъснато да настоява на собствената си гледна точка.

— Да, но когато говориш с Дом, ти говориш с Гея и с всяка нейна част, така че си говорил и с мен.

— Ти чу ли ме, когато говорех?

— Не, защото не слушах, но ако по-късно бях обърнала внимание, щях да си спомня какво си казал. Моля те да го приемеш като факт, за да можем да продължим. Ти подчерта желанието си да намериш Земята и наблегна на важността му. Аз не виждам защо то е толкова важно, но понеже ти вече си свикнал да бъдеш прав, аз/ние/Гея трябва да приемем онова, което казваш. Ако мисията ти е от съдбоносно значение за твоето решение относно Гея, тя значи е жизнено важна и за самата Гея. Ето защо Гея трябва да дойде с теб — дори и само за да те пази.

— Когато казваш, че Гея трябва да дойде с мен, имаш предвид, че ти трябва да дойдеш с мен. Прав ли съм?

— Аз съм Гея — просто рече Блис.

— Но така е и с всеки друг на и вътре в тази планета. Тогава защо точно ти? Защо не друга част от Гея?

— Защото Пел иска да тръгне с теб, а ако го стори, няма да бъде щастлив с никоя друга част от Гея освен с мен.

Пелорат, който седеше дискретно на един стол в далечния ъгъл на стаята (с гръб към собственото си изображение, отбеляза Тривайз), меко каза:

— Това е вярно, Голан. Блис е моята част от Гея.

Младата жена веднага се усмихна:

— Доста е вълнуващо да мислят за теб по този начин. Разбира се, и много странно.

— Добре, да поразсъждаваме — Тривайз сплете пръсти зад главата си и понечи да се залюлее назад със стола. Тънките му крачета обаче предупредително изпукаха, така че той бързо промени решението си и го остави да се върне пак в устойчиво положение. — Ако напуснеш Гея, ще продължиш ли все още да си част от нея?

— Няма защо да не съм. Мога да се изолирам, ако например има опасност да бъда сериозно увредена, така че последствията да не засегнат планетата… или ако се появи някаква друга изключителна причина. Това обаче е въпрос само на аварийни ситуации. По принцип аз ще си остана част от Гея.

— Дори и ако направим скок през хиперпространството?

— Дори тогава, макар това малко да поусложнява нещата.

— Някак си не ми се струва утешително.

— Защо?

Тривайз сбърчи нос в обичайната метафорична реакция на лоша миризма.

— Това означава, че всичко, което бъде казано и направено на моя кораб и което ти чуеш и видиш, ще бъде чуто и видяно от цялата Гея.

— Аз съм Гея, така че това, което аз видя, чуя и усетя, тя също ще види, чуе и усети.

— Именно. Дори и тази стена тук ще види, чуе и усети.

Блис погледна към мястото, което той посочи, и сви рамене.

— Да, и тази стена. Тя обаче притежава безкрайно малко съзнание, така че ще почувства и разбере само безкрайно малко. Но аз предполагам, че стената и в момента изпитва някои субатомни измествания като реакция на това, което говорим, даващи й възможност да се напасне към Гея с единственото намерение да допринесе за доброто на цялото.