Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 6

Айзък Азимов

Положението бе наистина странно, обаче Пелорат определено изглеждаше щастлив и Тривайз примирено си помисли, че всеки иска да намери щастието такова, каквото го разбира. Това беше въпрос на индивидуалност — същата, която собственият му избор щеше да унищожи (при положение, че изминеше достатъчно време) по цялата Галактика.

Болката се завърна. Решението, което бе взел и което явно бе трябвало да вземе, продължаваше да го изтезава всеки момент и…

— Голан!

Гласът сякаш нахълта в мислите му. Той вдигна очи към слънцето и замига.

— А, Янов — рече Тривайз сърдечно, дори малко пресилено сърдечно, защото не искаше Пелорат да се досети за киселите му размисли. Успя да изцеди от себе си и добродушното: — Виждам, че си успял да се отскубнеш от Блис.

Пелорат поклати глава. Лекият бриз разроши бялата му копринена коса, но продълговатото сериозно лице в пълна мяра запази изражението си.

— Всъщност, стари друже, точно тя предложи да те видя… по повод… по повод това, което искам да обсъдим. Не че не бих пожелал и сам, разбира се, но тя като че ли мисли по-бързо от мен.

Тривайз се усмихна.

— Няма нищо, Янов. Доколкото разбирам, дошъл си да ми кажеш сбогом.

— Ами… не, не точно за това. Всъщност по-скоро за обратното. Голан, когато двамата с теб напуснахме Терминус, аз възнамерявах да открия Земята. На практика съм прекарал целия си съзнателен живот с тази задача.

— Аз ще продължа, Янов. Сега задачата е моя.

— Да, обаче тя е и моя; все още е и моя.

— Но… — Тривайз вдигна ръка с неопределен жест, обхващащ всичко наоколо.

С внезапно трескаво изхриптяване Пелорат заяви:

— Искам да тръгна с теб.

Тривайз бе поразен.

— Не можеш да искаш това, Янов. Сега имаш Гея.

— Някой ден ще се върна на Гея, но няма да те оставя да потеглиш сам.

— Защо? Мога да се грижа за себе си.

— Без да се обиждаш, Голан, но ти не знаеш достатъчно. Аз съм човекът, който познава митовете и легендите. Трябва да те насочвам.

— И ще оставиш Блис? Хайде де!

Бузите на Пелорат леко порозовяха.

— Не ми се ще да правя точно туй, стари друже, но тя каза…

Тривайз се намръщи.

— Да не би да иска да се откачи от теб, Янов? Блис ми обеща…

— Не, май не ме разбра правилно. Моля те, Голан, изслушай ме. Ти имаш този неприятен експлозивен маниер да правиш прибързани заключения. Знам, че това ти е специалитет, а изглежда на мен пък ми е малко трудно да се изразявам стегнато, обаче…

— Добре — меко го прекъсна Тривайз, — да речем, че ще ми обясниш какво точно има на ум Блис така, както на теб ти харесва, а аз от своя страна обещавам да бъда много търпелив.

— Благодаря ти и тъй като смяташ да бъдеш търпелив, мисля, че ще мога да ти го кажа веднага. Видиш ли, Блис също иска да дойде.

— Блис иска да дойде? — възкликна Тривайз. — Не, пак избухнах. Няма да избухвам. Кажи ми, Янов, защо Блис ще иска да дойде? Съвсем кротко те питам.