Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 68

Колко излишно бе да си го припомня сега, след дъжд качулка.

— Какво толкова казах, Мица? — измънка той.

Тя поклати леко глава, стана, отправи се към една врата и потъна в нея. Вратата се затвори зад гърба й и след малко се чу шум от течаща вода.

Тривайз нямаше друг избор освен да чака — гол, развенчан, чудейки се дали да се присъедини към нея под душа. Реши, че все пак е по-добре да не го прави. Ала тъй като в известен смисъл душът му бе отказан, моментално изпита нарастваща нужда да се изкъпе.

Най-сетне тя се появи и мълчаливо започна да си подбира дрехи.

— Имаш ли нещо против да… — подхвана той.

Лизалор не отговори и Тривайз прие мълчанието й за съгласие. Опита се да закрачи към банята с твърда мъжка стъпка, но се чувстваше странно — също както на времето, когато майка му, обидена от някаква негова пакост, вместо да го накаже, млъкваше и той чак се сгърчваше от неудобство.

Огледа гладкостенната кабинка, която беше гола — съвсем гола. Вгледа се още по-внимателно. Нямаше нищо.

Отвори вратата, подаде глава навън и попита:

— Слушай, как се пуска душът?

Тя остави дезодоранта (Тривайз реши, че флаконът, който държеше е с такава функция), дойде до душ-кабината и, без да го поглежда, посочи с пръст. Той проследи посоката и забеляза на стената кръгла издатина в бледорозово, едва различима, сякаш дизайнерът не бе искал да нарушава съвършената белота заради такова маловажно нещо.

Сви леко рамене, приведе се към стената и докосна издатинката. Изглежда тъкмо това трябваше да направи, защото в миг върху него от всички посоки се изсипа порой от водни струи. Поемайки дълбоко въздух, той отново докосна същото място и водата спря.

Отвори вратата, съзнавайки, че изглежда още по-унизително, разтреперан тъй силно, че му бе трудно да говори.

— Как се пуска топлата вода?

Лизалор най-после го удостои с поглед и видът му явно надви яда й, страха или каквато и да беше емоцията, която я мъчеше, защото се закикоти, а сетне изведнъж избухна в гръмогласен смях.

— Каква топла вода? — рече тя. — Да не мислиш, че ще прахосваме енергия да затопляме вода за миене? Това е чудесна хладка вода. Какво повече искаш? Мекушави терминусци! Влизай вътре и се къпи!

Тривайз се поколеба, но не за дълго, тъй като бе ясно, че няма избор.

С огромна неохота отново натисна розовата издатина и стегна мускули, за да посрещне ледения душ. Хладка вода? По тялото му внезапно се появи пяна и той се затърка припряно — тук, там, навсякъде — преценявайки, че цикълът за измиване няма да трае дълго.

Последва цикъл на изплакване. А, топъл! Е, може би не чак топъл, но не и толкова студен и Тривайз определено го усещаше като приятен за замръзналото си тяло. После, тъкмо когато си мислеше дали да натисне издатината, за да спре струите, и се питаше как Лизалор излезе съвсем суха, след като нямаше и подобие на хавлия, водата изчезна. На нейно място нахлу въздушното течение, което с положителност би го повалило, ако не идваше с еднаква сила от различни посоки.