Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 69

Айзък Азимов

Беше горещо, почти нетърпимо горещо. Да, естествено, за затопляне на въздуха бе необходима много по-малко енергия, отколкото за затопляне на водата. Капчиците по тялото му се изпариха и след няколко минути Тривайз излезе толкова сух, все едно не бе виждал душ през живота си.

Лизалор се бе съвзела напълно.

— Добре ли се чувстваш?

— Доста добре — отвърна той. Наистина се чувстваше удивително комфортно. — Трябваше само да се подготвя за началото. Ти не ми каза…

— Мекушавец — прекъсна го Лизалор с леко презрение.

Той си услужи с дезодоранта й и започна да се облича, съзнавайки, че за разлика от него тя има чисто бельо за смяна.

— Как трябваше да нарека… този свят?

— Ние го наричаме Най-стария — каза министърът.

— Откъде да зная, че името, което употребих, е забранено? Ти предупреди ли ме?

— А ти попита ли?

— Не знаех, че трябва да попитам.

— Сега вече знаеш.

— Сигурно ще забравя.

— Недей.

— Какво значение има? — Тривайз усети внезапен прилив на гняв. — Това е просто дума, звук.

— Има думи, които не се произнасят — отвърна мрачно Лизалор. — Употребяваш ли всички думи, които знаеш, при всякакви обстоятелства?

— Някои са вулгарни, други неприлични, трети може да са оскърбителни… Каква е думата, която използвах?

— Това е тъжна дума — каза Лизалор. — Тежка дума. Тя обозначава свят, който е родоначалник на всички ни и който вече не съществува. Трагично е и ние го чувстваме, защото е бил близо до нас. Предпочитаме да не говорим за него или, ако все пак се налага, да не споменаваме името му.

— А кръстосаните пръсти? Облекчават ли болката и тъгата?

Лицето на Лизалор пламна.

— Това беше автоматична реакция и не бих могла да ти благодаря, задето ми я натрапи. Някои хора вярват, че тази дума и дори самата мисъл за нея носи нещастие и така ще го предотвратят.

— И ти ли вярваш, че кръстосването на пръстите предпазва от нещастие?

— Не. Всъщност, в известен смисъл, да. Чувствам се неловко, ако не го направя — Лизалор избягваше погледа му. После, нетърпелива да смени темата, бързо каза:

— И как тъй вашата чернокоса жена има основна роля в мисията ви да достигнете… света, който спомена?

— Кажи „Най-стария“. Или предпочиташ да не произнасяш и това?

— Предпочитам въобще да не го обсъждам, но в случая е необходимо.

— Струва ми се, че нейният народ е пристигнал на сегашната си планета от Най-стария.

— Като нас — каза гордо Лизалор.

— Народът й има някакви предания, които, твърди тя, са ключ към разбирането на Най-стария, но само при условие, че отидем на нейния свят и проучим летописите му.

— Лъже.

— Възможно е, но трябва да проверим.

— Щом вярвате на тая жена със съмнителната й информация и искате да отидете на Най-стария с нея, защо дойдохте на Компорелон?

— За да открием местонахождението на Най-стария. Имах един приятел от Фондацията, чиито предтечи са били компорелонци. Та той ме увери, че голяма част от историята на Най-стария е добре известна тук.

— Наистина ли? А той самият разправи ли ти нещо от тази история?