Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 70

Айзък Азимов

— Да — кимна Тривайз, доверявайки се отново на истината. — Каза, че Най-старият е мъртъв, изцяло радиоактивен свят. Не знаеше защо, но допускаше, че се дължи на ядрени експлозии. Вероятно при война.

— Не! — избухна Лизалор.

— Какво? Не е имало война или Най-старият не е радиоактивен?

— Радиоактивен е, но не е имало война.

— Тогава как е станал такъв? Не е възможно да е бил радиоактивен от самото начало, защото човешкият род се е зародил именно на него.

Лизалор се поколеба. После се изправи, като дишаше тежко, сякаш щеше да се задуши.

— Това е било наказание. Този свят е използвал роботи. Знаеш ли какво е робот?

— Да.

— Имали са роботи и затова са били наказани. Всички светове, които са имали роботи, са наказани и вече не съществуват.

— Кой ги е наказал, Лизалор?

— Великият Наказател. Силите на историята. Не зная — тя неловко отвърна поглед от него и добави с приглушен глас:

— Питай някой друг.

— Бих искал, но кого? Има ли тук хора, които са учили първобитна история?

— Има. Не са популярни сред нас, средните компорелонци, но Фондацията, твоята Фондация настоява за интелектуална свобода, както те самите я наричат.

— Според мен това не е лошо — каза Тривайз.

— Всичко, наложено отвън, е лошо — отвърна Лизалор.

Съветникът сви рамене. Нямаше смисъл да спорят по въпроса.

— Моят приятел доктор Пелорат — рече той — също е специалист по първобитна история. Сигурен съм, че би искал да се срещне със своите компорелонски колеги. Можеш ли да уредиш това, Лизалор?

Тя кимна.

— Има един историк, Васил Дениадор, който работи в университета в града. Не преподава, но вероятно ще може да ви каже нещо от онова, което искате да научите.

— Защо не преподава?

— Не че му е забранено. Просто студентите не избират неговия предмет.

— Предполагам — вметна Тривайз, опитвайки се да не прозвучи язвително, — че студентите са насърчавани да не го избират.

— За какво им е? Той е скептик. Имаме ги и такива. Винаги ще се намерят индивиди, които противопоставят разбиранията си на общоприетия начин на мислене и твърде арогантно смятат, че единствено те са прави, а мнозинството бърка.

— Не е ли възможно в някои случаи да е наистина така?

— Никога! — отсече Лизалор толкова твърдо, че веднага стана ясна цялата безпредметност на по-нататъшното обсъждане на въпроса. — Но въпреки скептицизма си той ще бъде принуден да ви каже същото, което всеки компорелонец би ви казал.

— А то е?

— Че ако търсите Най-стария, няма да го намерите.

24

В самостоятелния апартамент, който им бе предоставен, Пелорат замислено изслуша Тривайз. Продълговатото му сериозно лице дълго време оставаше безизразно, а после той смутолеви:

— Васил Дениадор? Не си спомням да съм чувал това име, но е възможно да намеря негови статии в библиотеката си на кораба.

— Сигурен ли си, че не си го чувал? Помисли! — настоя Тривайз.

— В момента не мога да си спомня — предпазливо отвърна Пелорат, — но в края на краищата, драги приятелю, навярно има стотици изтъкнати учени, за които не съм чувал или пък съм забравил.

— Все пак едва ли е много известен, иначе щеше да го знаеш.