Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 66

VI. ЕСТЕСТВОТО НА ЗЕМЯТА

22

Чувстваше се като упоен и се питаше колко ли време е минало.

До него бе Мица Лизалор, министърът на транспорта. Лежеше по корем, с глава, извърната на една страна, с отворена уста и хъркаща здраво. Тривайз изпита облекчение, че тя все пак спи. Надяваше се, когато се събуди, да си даде ясна сметка, че е била заспала.

Той също копнееше за сън, но му се струваше жизнено важно да не си го позволи. Не трябваше да го види заспал. Хубаво би било да разбере, че докато тя е потъвала в безсъзнателното, той е издържал. Сигурно би очаквала подобна издръжливост от един аморален тип, отрасъл във Фондацията, и на този етап бе по-добре да не се разочарова.

Всъщност той се беше представил отлично. Правилно бе предположил, че при нейните габарити и физическа сила, при политическата й власт и презрението към компорелонските мъже, с които бе имала връзка, при смесицата от ужас и очарование, внушени й от разказите (какво ли беше чувала, питаше се Тривайз) за сексуалните подвизи на декадентите от Терминус, Лизалор ще иска да бъде подчинена. Може би дори очакваше да се озове в положение, в което ще й бъде отнето правото на собствени желания.

Реши да действа според тази своя догадка и за късмет бе открил, че е напълно прав. (Тривайз, вечно правият, иронично си напомни той.) Не само достави удоволствие на жената, но и го направи така, че тя да се умори, докато неговите сили останаха сравнително запазени.

Не беше лесно. Тя имаше великолепно тяло (бе казала, че е на четиридесет и шест години, но и двайсет и пет годишна атлетка не би се срамувала от подобна физика) и огромна енергия, превъзхождана само от лекомислената жар, с която я разпиля.

Действително, ако можеше да бъде обуздана и приучена към умереност; ако практиката (но той самият би ли оцелял след такава практика?) й разкриеше нейните собствени възможности и, най-важното, активизираше неговите, щеше да е приятно да…

Хъркането внезапно спря и жената се размърда. Той сложи ръка на рамото й и леко го погали — тя отвори очи. Опрян на лакът, Тривайз се стараеше да изглежда неизтощим и изпълнен с живот.

— Радвам се, че поспа, мила — рече той. — Имаше нужда от почивка.

Тя му се усмихна сънено и за миг на него му се стори, че може да й се прииска да възобновят действията, но Лизалор просто се протегна и се обърна по гръб.

— Правилно прецених от самото начало — каза тя с тих и доволен глас. — Ти си цар на сексуалността.

Тривайз си придаде подчертано скромен вид.

— Трябваше да съм по-умерен.

— Глупости. Беше много точен. Страхувах се, че онази млада жена те е изцедила, но ти ме увери в противното. Не си ме излъгал, нали?

— Нима се държах като заситен човек?

— Не, съвсем не! — Тя избухна в смях.

— Още ли мислиш за психопроби?

Лизалор отново се изсмя.

— Да не си луд? Ще искам ли да те изгубят сега?

— Все пак ще е по-добре да ме изгубиш за малко…

— Какво? — намръщи се тя.

— Ако остана тук твърде дълго, моя… моя мила, скоро ще започнат да шушукат. Мога обаче да изпълнявам мисията си и периодически да ти докладвам. Тогава ще бъде съвсем естествено да оставаме насаме за известно време, а мисията ми е наистина важна.