Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 3

— Да. Точно така! Избрах суперорганизъм; цяла планета, надарена с общ ум и обща индивидуалност, така че човек действително трябва да произнесе „Аз/ние/Гея“, за да изрази неизразимото — Тривайз не преставаше да крачи напред-назад. — И тя най-подир ще се превърне в Галаксея — супер-суперорганизъм, който ще обхваща целия рояк на Млечния път.

Спря, обърна се почти яростно към Дом и продължи:

— Аз също като теб чувствам, че съм прав, но ти искаш Галаксея да се състои и затуй се задоволяваш с решението ми. В мен обаче има нещо, което не го желае и поради това аз не мога толкова лесно да приема правотата му. Искам да узная защо взех такова решение. Искам да претегля и преценя стойността му и да остана доволен от нея. Не ми стига само да чувствам, че съм прав. Откъде да знам, че наистина е така? Какво е, което ме прави прав?

— Аз/ние/Гея също не знаем как си стигнал до правилното решение. Толкова ли е важно да изследваме процеса, след като имаме крайния резултат?

— Говориш от името на цялата планета, нали? От общото съзнание на всяка капчица роса, всяко камъче и дори от името на течното централно ядро на Гея?

— Да, както може да го стори всяка част от нея, в която интензивността на общото съзнание е достатъчно голяма.

— И цялото това общо съзнание се задоволява да ме използва като черна кутия? Щом черната кутия работи, не е ли все едно какво има вътре? Това не ме устройва. Не ми е приятно да бъда черна кутия. Искам да зная какво има вътре. Искам да зная как и защо избрах Гея и Галаксея като бъдеще, така че най-сетне да мога да се успокоя.

— Но защо толкова не харесваш или пък не вярваш на собственото си решение?

Тривайз пое дълбоко дъх и бавно изрече с нисък, ала твърд глас:

— Защото не искам да бъда част от някакъв си суперорганизъм. Не искам да бъда нещо, което може да се унищожи, щом суперорганизмът прецени, че унищожението му ще е от полза за цялото.

Дом умислено погледна събеседника си.

— Тогава искаш ли да промениш решението си, Трив? Знаеш, че можеш да го направиш.

— Иска ми се да променя решението си, но не мога да го направя само защото не го харесвам. За да сторя нещо, трябва да зная дали решението е правилно или погрешно. Не е достатъчно просто да чувствам, че то е вярното.

— Ако чувстваш, че си прав, значи си прав — все същият бавен, кротък глас, който някак си караше Тривайз да се усеща още по-неспокоен поради контраста с неговата собствена душевна бъркотия.

Полушепнешком, като превъзмогна почти нерешимото колебание между предчувствието и знаенето, той каза:

— Трябва да намеря Земята.

— Понеже това има нещо общо с тази твоя страстна нужда да разбереш?

— Понеже това е друг проблем, който ме измъчва непоносимо, и понеже долавям, че между двете загадки има някаква връзка. Не съм ли черна кутия? Аз чувствам, че има връзка. Не ти ли е достатъчно, за да го приемеш?