Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 2

Изнервен, аз се съгласих. Бяха минали тридесет и две години, откакто мислех, че съм приключил с тази тема, а сега ми предлагаха да напиша роман от 140 000 думи — два пъти по-голям от който и да е от по-раншните томове и почти три пъти по-дълъг от която и да е от предишните отделни повести. Препрочетох трилогията и се гмурнах в задачата си. „Острието на фондацията“ бе публикуван през октомври 1982 г., а след туй се случи нещо много странно. Той незабавно се появи в списъка на бестселърите на „Ню Йорк таймс“. За крайно мое изумление романът стоя в този списък двадесет и пет седмици.

„Дабълдей“ веднага ме убедиха да подпиша договор за нови романи и аз написах два, които бяха част от друга моя поредица — нека я наречем роботската. А след това дойде време да се върна към фондацията.

Така създадох „Фондация и Земя“, започващ от мига, в който свършва „Острието на фондацията“. Може да ви е от полза, ако прехвърлите „Острието“ — просто за да освежите паметта си, въпреки че това не се налага. „Фондация и Земя“ си е самостоятелна книга. Надявам се, че ще ви хареса.

Ню Йорк, 1986

Айзък Азимов

ЧАСТ ПЪРВА

ГЕЯ

I. ТЪРСЕНЕТО ЗАПОЧВА

1

— Защо го направих? — попита Голан Тривайз.

Въпросът не беше нов. Откакто бе пристигнал на Гея, той често си го задаваше. Събуждаше се от дълбок сън сред приятната нощна прохлада и го откриваше да звучи в ума му като леко барабанене: „Защо го сторих? Защо го сторих?“

Сега обаче за пръв път бе съумял да го зададе на Дом, древния жител на Гея.

Дом ясно съзнаваше напрегнатостта на Тривайз, тъй като можеше да почувства тъканта на ума му, но не реагира. По никакъв начин Гея не биваше никога да докосва неговия ум, а за Дом най-сигурният способ да остане неподатлив на изкушението бе педантично да игнорира онова, което усещаше.

— Какво си сторил, Трив? — попита той. Беше му трудно да използва повече от една сричка, когато се обръщаше към някого, пък и това вече нямаше особено значение. Тривайз започваше да свиква с обръщението.

— Решението, което взех — каза той. — Да избера Гея като бъдеще.

— Прав беше — рече седящият и старите му, дълбоко поставени очи се взряха е цялата си искреност в човека от Фондацията, който продължаваше да стои насред стаята.

— Ти казваш, че съм прав — нетърпеливо отвърна Тривайз.

— Аз/ние/Гея знаем, че си прав. В това се състои твоята ценност за нас. Имаш способността да взимаш правилни решения при непълни данни и вече го стори. Избра Гея! Отхвърли анархията на една галактическа империя, основана върху техниката на Първата фондация, а също и анархията на друга галактическа империя, изградена върху менталиката на Втората фондация. Ти реши, че нито едната, нито другата ще бъдат стабилни достатъчно дълго време. Затова избра Гея.