Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 239

— Сигурен съм, че ако прояви разумна предпазливост, компютърът ще се справи. Ако обаче прецени, че опасността е прекалено сериозна, ще откаже да ни премести и тогава ще трябва да се придвижим на по-малки стъпки.

Умът му даде нарежданията си и видимото поле на екрана се промени. Звездата рязко увеличи яркостта си, а сетне се измести, тъй като следвайки инструкциите, компютърът запретърсва небето за друг газов гигант.

Скоро търсенето се увенча с успех.

И тримата зрители сякаш се вцепениха, докато умът на Тривайз, почти безпомощен от удивление, правеше напразни опити да изиска от компютъра още по-голямо увеличение.

— Невероятно — ахна Блис.

88

Пред тях бе газов гигант, който се виждаше под такъв ъгъл, че по-голямата му част бе осветена от слънцето. Около него се извиваше широк и блестящ пръстен, килнат тъй, че отразяваше слънчевата светлина. Беше по-ярък, от самата планета и на една трета от широчината си разделен на две с тясна линия.

Тривайз моментално поиска максималното възможно увеличение и пръстенът се разпадна на пръстенчета — тесни и концентрични, проблясващи на слънцето. На екрана сега се виждаше само част от пръстеновата система, а самата планета бе извън него. След новата заповед на съветника в единия му ъгъл се обозначи и показа миниатюрно изображение — планетата и пръстените при по-малко увеличение.

— Това нещо обичайно ли е? — попита почти със страхопочитание Блис.

— Не — отговори Тривайз. — Почти всеки газов гигант има пръстени от уловена материя, но те обикновено са неясни и тесни. Никога нито съм виждал, нито съм чувал за подобно нещо!

— Очевидно този е гигантът с пръстените — каза Пелорат, — за който говорят легендите. Ако наистина е уникално явление…

— Наистина е уникално — доколкото ми е неизвестно на мен или на компютъра — отвърна Тривайз.

— Тогава това трябва да е планетната система, включваща Земята. Положително никой не може да измисли подобна планета. Трябва да я видиш, за да си в състояние да я опишеш.

— Сега съм готов да повярвам на всичко — заяви съветникът, — което твърдят твоите легенди. Тази ще да е шестата планета, а Земята би трябвало да е третата?

— Точно така, Голан.

— Значи, намираме се на по-малко от един и половина милиарда километра от нея, а още не са ни спрели. Когато се приближавахме към Гея, тя ни спря.

— Спряхме ви, когато бяхте по-близо до нас — възрази Блис.

— Добре — кимна Тривайз, — но аз мисля, че Земята е по-могъща от Гея и приемам случващото се за добър знак. Щом досега не са ни спрели, може би тя не възразява срещу нашето приближаване.

— Или пък тук няма никаква Земя — добави Геянката.

— Този път ще посмееш ли да се хванеш на бас? — неумолимо контрира Тривайз.

— Струва ми се, че Блис имаше предвид — намеси се Пелорат, — че Земята може наистина да е радиоактивна, както комай всички мислят, и че никой не ни спира просто защото на нея няма живот.

— Не — яростно отрече съветникът. — Готов съм да повярвам на всичко, което се говори за Земята, освен на това. Просто ще се доближим и сами ще видим. Да ви кажа, имам предчувствие, че няма да ни спрат.