Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 233

— Както и да е, от изолатите аз се боя — заяви Блис — дори когато дарове даряват.

Тривайз вдигна ръце.

— Стигаш до някакво заключение, а сетне изопачаваш доказателствата, за да му паснат. Типично по…

— Не го произнасяй — заплашително го прекъсна Блис. — Аз не съм жена. Аз съм Гея. Не аз, а Гея се притеснява.

— Няма никаква причина… — в този момент откъм отвора на къщата се чу драскащ шум. Тривайз застина.

— Какво е това? — тихо попита той.

Блис леко сви рамене.

— Дръпни завесата и ще видиш. Нали разправяше, че този свят е дружелюбен и не ни заплашват никакви опасности.

Съветникът обаче продължи да се колебае, докато от другата страна на отвора един нежен глас не се обади:

— Моля. Аз съм!

Беше гласът на Хироко. Тривайз със замах отметна завесата.

Алфианката бързо влезе. Бузите й бяха мокри.

— Затвори — задъхано рече тя.

— Какво има? — попита Блис. Хироко се вкопчи в Тривайз.

— Не можах да стоя безучастна. Опитах се, но бе непоносимо. Тръгвай си; и всички вие. Бързо вземете детето с вас. Откарайте кораба надалеч — надалеч от Алфа — докато е все още тъмно.

— Но защо? — попита съветникът.

— Защото иначе ти ще умреш. И всички вие.

84

Известно време тримата чуждоземци гледаха вцепенени момичето. Сетне Тривайз рече:

— Да не твърдиш, че твоите хора ще ни убият?

По бузите на Хироко пак се затъркаляха сълзи.

— Ти вече тръгнал си по пътя на смъртта, уважаеми Тривайз. А с теб и другите. Преди много време учените тукашни изобретили един вирус — за нас безвреден, ала за чуждоземци смъртоносен. Ние сме имунизирани — тя бурно разтърси ръката му. — Ти си заразен.

— Как?

— Когато споделихме своята приятност. Това е един от начините.

— Но аз се чувствам съвсем добре — възрази съветникът.

— Вирусът все още не е активиран. Това ще стане, щом се върне риболовната флотилия. По нашите закони всички трябва да решат за подобно нещо — дори и мъжете. И сигурно ще го направят, и ще ви задържим тук дотогава — две утрини оттук нататък. Тръгнете си сега, докат’ е мрак и никой ви не подозира.

— Защо твоите хора ще сторят това? — остро попита Блис.

— Зарад нашата безопасност. Ний сме малцина, а много притежаваме. Не искаме тук да нахълтат чуждоземци. Дойде ли един и съобщи за туй, що имаме, ще дойдат и други, тъй че колчем веднъж на много време пристигне някой кораб, ний трябва да сме сигурни, че той не ще отлитне.

— Но в такъв случай — недоумяващо запита Тривайз — защо ни предупреждаваш да се махнем?

— Не питай за причината. Не, ще ти я кажа, тъй като отново чувам я. Слушай…

В другата стая Фалъм свиреше тихо и безкрайно сладостно с флейтата.

— Не ще мога да понеса унищожаването на таз музика — рече девойката, — тъй като малката също ще погине.

— Затова ли даде флейтата на Фалъм? — сурово каза съветникът. — Знаела си, че щом умре, отново ще я притежаваш?

Хироко видимо се ужаси.

— Не, не туй имах предвид. А когато накрая дойде ми на ума, разбрах, че не бива да се случи. Тръгнете заедно с детето и вземете флейтата, така че повеч’ аз да не мога да я видя. Там, в космоса, ти ще бъдеш в безопасност и останал неактивен в тялото ти, след време вирусът ще умре. В замяна аз ви моля нивга никой от вас и да не споменава за този свят, така че друг да не узнае.