Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 234

— Няма да говорим за него — обеща Тривайз.

Хироко вдигна очи към лицето му и тихо каза:

— Ще ли мога да те целуна, преди да си тръгнеш?

— Не — отсече съветникът. — Вече съм инфектиран веднъж, а това сигурно е достатъчно — и не чак толкова грубо добави:

— Не плачи. Хората ще те попитат защо плачеш и ти няма да можеш да им отговориш. Аз ще ти простя онуй, което си ми сторила, заради сегашните ти усилия да ни спасиш.

Хироко се изправи, внимателно изтри бузи с опакото на дланите си, пое дълбоко дъх и рече:

— Благодаря на теб — и бързо излезе.

Тривайз се огледа в полумрака.

— Ще изгасим лампите, ще поизчакаме малко и ще тръгнем. Блис, кажи на Фалъм да спре да свири на инструмента си. Не забравяй да вземеш флейтата. После ще идем на кораба, стига да успеем да го открием в тъмнината.

— Аз ще го открия — рече Геянката. — На борда има мои дрехи и макар едва-едва, те също са Гея. Гея няма да се затрудни да намери Гея — и тя изчезна в другата стая, за да приготви Фалъм.

Пелорат запита:

— Мислиш ли, че не са повредили кораба, за да ни задържат на планетата?

— Не разполагат с такава техника — мрачно отвърна съветникът.

Когато Блис се появи, хванала соларианчето за ръка, той угаси лампите.

Безмълвно престояха в тъмнината около половин час, който им се стори дълъг колкото половината нощ. Сетне Тривайз бавно и безшумно отвори вратата. Небето изглеждаше позаоблачено, но звездите светеха. Високо над тях стоеше Касиопея, а в долния й край ярко блестеше звездата, която би могла да бъде земното слънце. Въздухът бе неподвижен, не се чуваше никакъв звук.

Тривайз внимателно пристъпи навън и направи знак на другите да го последват. Едната му ръка се спусна почти инстинктивно към ръкохватката на невронния камшик. Бе сигурен, че няма да му се наложи да го използва, но все пак…

Блис пое водачеството, уловила Пелорат, който на свой ред бе хванал Тривайз. Другата ръка на Геянката държеше дланта на Фалъм, а свободната ръка на хлапето стискаше флейтата. Внимателно напипвайки пътя в почти пълната тъмнина, Блис поведе групата в посоката, от която много слабо долавяше излъчването на своята дреха на борда на „Далечната звезда“.

ЧАСТ СЕДМА

ЗЕМЯ

XIX. РАДИОАКТИВНА?

85

„Далечната звезда“ излетя тихо и бавно се издигна в атмосферата, оставяйки под себе си тъмния остров. Няколкото анемични светлинки отдолу замъждукаха и изчезнаха и тъй като с височината атмосферата ставаше все по-рядка, скоростта на кораба нарасна и проблясъците в небето над тях станаха по-многобройни и ярки.

Когато след известно време погледнаха към планетата Алфа, от нея се виждаше само един осветен сърп, по-голямата част на който бе увита в облаци.

Пелорат каза:

— Предполагам, че не разполагат с действаща космическа техника. Няма да могат да ни последват.

— Не съм много сигурен дали това ми звучи съвсем у обнадеждаващо — обади се унило Тривайз. Лицето му бе мрачно. — Аз съм заразен.