Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 235

— Но с неактивен щам — уточни Блис.

— Е, може да се активира. Те си имали метод. Какъв ли е?

Геянката сви рамене.

— Хироко каза, че без да се активира, вирусът ще загине, ако остане в тяло, което не е адаптирано към него — а твоето е точно такова.

— Нима? — ядно изрече Тривайз. — Тя откъде знае? И, ако е там въпросът, откъде пък аз да знам, че твърдението й не е една самоподдържаща се лъжа? Нима не е възможно методът за активиране — какъвто ще да е той — да се дублира по естествен път? Някакво специфично вещество, определено лъчение… Може изведнъж да се поболея, а сетне и вие тримата също. Или пък ако се случи, след като сме се добрали до някой населен свят, да избухне коварна пандемия, която разбягалите се оцелели да разнесат и по други светове…

Той погледна към Блис.

— Можеш ли да направиш нещо?

Младата жена бавно поклати глава.

— Няма да е лесно. Някои паразити — микроорганизми или червеи, например — са съставна част от Гея. Те са доброкачествени елементи от екологичния баланс. Живеят и допринасят за световното съзнание, но никога не се размножават прекалено много. Съществуват си, без да причиняват забележима вреда. Проблемът, Тривайз, е, че вирусът, с който си се заразил, не е част от Гея.

— Ти рече „няма да е лесно“ — навъси се съветникът. — При създалото се положение можеш ли да се опиташ да го направиш, макар и да се окаже трудно? Можеш ли да откриеш вируса в мен и да го унищожиш? Ако пък не успееш, в състояние ли си поне да подсилиш защитната ми система?

— Тривайз, съзнаваш ли какво искаш? Аз не съм запозната с микрофлората на тялото ти. Сигурно ще е доста сложно да различа един вирус в клетките на твоето тяло от нормалните гени. Още по-трудно е да се направи разлика между вирусите, към които тялото ти е привикнало, и онези, с които те е заразила Хироко. Ще се опитам да ти помогна, но ще отнеме време и може и да не успея.

— Нека отнеме време — каза Тривайз. — Опитай.

— Разбира се — съгласи се Геянката.

— Блис, ако момичето е казало истината — намеси се Пелорат, — ти сигурно ще откриеш вируси, които са с намалена жизненост, и просто ще ускориш края им.

— Това бих могла да сторя. Добра идея.

— Няма ли обаче да се поколебаеш? — запита съветникът. — Нали разбираш, че когато убиваш тези вируси, ще трябва да унищожаваш безценни късчета живот.

— Ставаш язвителен, Тривайз — хладно процеди Блис, — но язвителен или не, посочваш една действителна трудност. Все пак едва ли ще пропусна да те поставя по-напред от вирусите. Не се бой, стига да имам възможност, ще ги убия. В края на краищата, дори и да не вземам теб предвид — устните й потръпнаха, сякаш се опита да сподави усмивката си, — Пелорат и Фалъм също са изложени на риск, а може би си по-сигурен в моите чувства към тях. Не е изключено дори да се досетиш, че и аз съм подложена на опасност.

— Въобще не разчитам на любовта ти към самата теб — измърмори Тривайз. — Ти си готова да се простиш с живота по някакви твои висши съображения. Виж, загрижеността ти за Пелорат приемам — и след секунда добави: