Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 223

— Ти съгласи ли се с него?

Пелорат тъжно поклати глава.

— Не напълно. Обаче той твърдеше, че при темпото, с което продължавала да нараства радиоактивността, планетата сигурно е станала напълно необитаема скоро след преселението и сега вече трябва да излъчва така интензивно, та никой да не може да я доближи.

— Глупости — заяви Тривайз: — Както се разбрахме, една планета не може да стане радиоактивна, а и на това отгоре непрекъснато да увеличава радиоактивността си. Напротив, тя постепенно ще намалява.

— Но Монолее е напълно сигурен в обратното. Толкова хора, с които сме говорили на различни светове, са единодушни, че Земята е радиоактивна. Сто на сто няма смисъл да продължаваме.

80

Тривайз дълбоко си пое дъх и каза, като внимаваше да контролира тона си:

— Глупости, Янов. Това не е истина.

— Е добре, старче, но няма защо да вярваш в нещо само защото много ти се иска да вярваш в него.

— Дали искам или не искам е без значение. Свят след свят ние откриваме, че са изтрити всички данни за Земята. Защо ще бъдат унищожени, ако няма нищо за криене, ако тя е мъртъв, радиоактивен свят, до който човек дори не може да се доближи?

— Не зная, Голан.

— Не, знаеш! Когато кацахме на Мелпомения, ти каза, че радиоактивността би трябвало да е другата страна на монетата. Унищожи архивите, за да отстраниш точната информация; внедри приказката за радиоактивността, за да вкараш невярна. И едното, и другото би трябвало да обезмислят всеки опит Земята да бъде намерена, ето защо ние пък не би следвало да бъдем прилъгани и да се обезкуражим.

— Ти май наистина мислиш, че съседната звезда е слънцето на Земята — обади се Блис. — Тогава защо продължаваме да обсъждаме въпроса за радиоактивността? Какво значение има? Защо просто не потеглим към тази звезда и не видим дали онова, което търсим, е там и ако е там, как изглежда?

— Защото — отвърна съветникът — онези на Земята по всяка вероятност са изключително могъщи и аз бих предпочел да я наближа, когато имам известна информация за нея и за обитателите й. В момента, тъй като продължаваме нищо да не знаем, приближаването е опасно. Идеята ми е да ви оставя тук на Алфа, а аз да продължа сам. Напълно достатъчно е да се рискува един живот.

— Не, Голан — възрази чистосърдечно Пелорат. — Блис и детето могат да изчакат тук, обаче аз трябва да дойда с теб. Търся Земята още отпреди твоето раждане и не мога да остана в тила, когато целта е толкова близо, с каквито и опасности да ни грози тя.

— Блис и детето няма да изчакат тук — заяви Геянката. — Аз съм Гея, а Гея може да ни защити дори и от Земята.

— Надявам се да си права — мрачновато рече Тривайз, — но Гея не е могла да предотврати изтриването на всички ранни спомени за ролята на Земята в нейното основаване, нали?

— Това, както вече знаеш, е било сторено в ранната история на моята планета, когато тя все още не е била нито добре организирана, нито напреднала. Сега нещата стоят другояче.

— Бих се радвал да е тъй. Или може би тази сутрин ти си се сдобила с някаква информация, с каквато ние не разполагаме? Аз те помолих да поговориш със старите жени…