Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 217
Айзък Азимов
XVIII. МУЗИКАЛНИЯТ ФЕСТИВАЛ
78
Обядът се състоя в същата трапезария, в която закусиха. Беше пълна с алфианци и с тях Тривайз и Пелорат вече се чувстваха съвсем свойски. Блис и Фалъм ядоха отделно — донейде усамотени в едно малко разширение.
Имаше няколко вида риба и супа с плаващи в нея ивици от нещо, което спокойно би могло да бъде варено ярешко. Самуните хляб чакаха да бъдат нарязани, маслото и конфитюрът — да ги намажат. След туй пристигна салатата — обилна и щедра, но пък здравата се набиваше в очи липсата на какъвто и да било десерт, макар по масата да сновяха най-разнообразни плодови сокове в явно неизчерпаеми кани. След обилната закуска и на двамата фондационери им се наложи да бъдат по-въздържани, ала всички останали ядяха на корем.
— Как ли се опазват да не надебелеят? — тихо се зачуди Пелорат.
Тривайз сви рамене.
— Вероятно с много физическа работа.
Изглежда това общество не ценеше особено обноските при хранене. Вдигаше се голяма гюрултия — викове, смях и тропане по масите с дебелите, очевидно нечупливи чаши. Жените бяха не по-малко шумни и буйни от мъжете, макар и да вдигаха гълчава в по-висока тоналност.
Пелорат изненадано примигваше, докато съветникът (поне временно) не изпитваше и следа от неудобството, за което бе разговарял с Хироко, и се чувстваше отпуснат и благоразположен.
— Всъщност това си има и добрата страна — рече той. — Явно тези хора се наслаждават на живота и изпитват много малко или почти никакви грижи. Времето им е каквото го направят, а храната е в невъобразимо изобилие. За тях това е просто един златен век, който не свършва.
Трябваше да вика с цяло гърло, за да бъде чут, и историкът също изрева в отговор:
— Само че е ужасно шумно.
— Те май са привикнали.
— Изобщо не проумявам как могат да се разбират един друг в тая врява.
Естествено двамата не улавяха нищо от онова, което се говореше. Странното произношение и архаичните граматика и словоред на алфианския език почти изключваха възможността да се схване нещо при подобно ниво на звука. За жителите на Фондацията всичко това напомняше звуците на някоя изпаднала в паника зоологическа градина.
След обяда се присъединиха към Блис в една малка постройка, която им бе предоставена като временно жилище. Тривайз реши, че тя не се отличава особено от къщата на Хироко. Фалъм бе във втората стая — според Геянката, безкрайно доволна, че се чувства сама — и се опитваше да подремне.
Пелорат погледна вратата-отвор и колебливо рече:
— Тук хич не е уединено. Няма да можем да си приказваме свободно.
— Уверявам те — възрази съветникът, — че щом дръпнем брезентовата бариера пред отвора, няма да ни безпокоят. По силата на местния обичай брезентът е непробиваема преграда за всички.
Историкът хвърли поглед към високите отворени прозорци.
— Могат да ни чуват и без да искат.
— Няма защо да викаме. Алфианците едва ли ще подслушват. Дори когато на закуска стояха отвън пред прозорците на трапезарията, пак бяха на внушително разстояние.