Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 219

Веждите на Тривайз се стрелнаха нагоре.

— Интересна идея. А това ми напомня, че и двамата вече навярно разполагате с подобна информация. Янов, видя ли този Монолее, за когото ни разправи Хироко?

— Видях го — отговори историкът. — Прекарах с него три часа и, да ви кажа, тя никак не преувеличава. Практически разговорът си беше монолог, а когато си тръгнах за обяд, той се вкопчи в мен и не искаше да ме пусне, докато не му обещах, че когато мога, ще се върна, за да го послушам още.

— А каза ли нещо интересно?

— Той също твърди, че Земята е убийствено радиоактивна; че предците на алфианците са последните, които са си тръгнали, и че ако не са го били сторили, щели да измрат. И, Голан, беше толкоз категоричен, че не можех да не му повярвам. Убеден съм, че Земята наистина е мъртва и цялото ни търсене най-накрая ще се окаже безполезно.

79

Тривайз се отпусна назад в стола си и се втренчи в седналия на едно тясно легло Пелорат. Блис, която седеше до любимия си, се понадигна и загледа ту единия, ту другия.

Накрая съветникът рече:

— Янов, нека аз да преценявам дали нашето търсене ще е безполезно или не. Разправи ми какво ти каза словоохотливият старец — накратко, разбира се.

Пелорат започна:

— Вземах си бележки, докато Монолее говореше. Това ми помогна да се вживея в ролята си на учен, макар сега въобще да не ми се налага да се позовавам на бележките си. Той говори съвсем в стил „поток на съзнанието“. Всяко нещо, което изричаше, му напомняше за друго, но тъй като цял живот съм се опитвал да организирам информацията, за да открия значимото и отнасящо се до моите търсения, вече ми е станало втора природа да успявам да кондензирам едно дълго и непоследователно изложение…

Тривайз меко го прекъсна:

— В друго, също тъй дълго и непоследователно? Драги ми Янов, върни се на темата!

От неудобство Пелорат шумно преглътна.

— Да, естествено, друже. Ще се опитам да го изложа в свързан и хронологически издържан разказ. Земята била първоначалният дом на човечеството и на милиони разновидности растения и животни. Това продължило безчет години, до изобретяването на хиперпространственото пътуване. После били основани космонитските светове. Те се откъснали от нея, развили свои собствени култури и започнали да презират и потискат планетата-майка. След два века подтисничество Земята успяла да възвърне свободата си, макар Монолее да не ми обясни по какъв именно начин било постигнато това, а аз не посмях да го попитам, защото това непременно щеше да го вкара в нови отклонения. Той спомена за някакъв исторически герой на име Илайджа Бейли, но отпратките към него толкова типично отразяват навика всички постижения на цели поколения да се приписват на една персона, че не би имало особена полза да се опитвам да…

— Пел, миличък, това ни е ясно — обади се Блис.

Пелорат пак спря насред думите си и поразмисли.

— Разбира се. Моите извинения. И тъй, Земята поставила начало на нова вълна заселвания, като основала второ множество от светове. Заселниците от втората група се оказали по-дейни от космонитите, те заели далеч по-голямо пространство, победили ги, надживели ги и най-накрая основали Галактическата империя. По време на войните между заселниците и космонитите — не, не войни, защото Монолее използваше думата „конфликти“, като много внимателно я подчертаваше — та именно по време на конфликтите Земята станала радиоактивна.