Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 215

— Дрънках?

— Не — разсмя се Хироко. — Но стори добре да ми се присмееш. Към теб показах неучтивост, когато отговарях на въпросите ти за нея. Аз жаждала бих да поправя поведението си.

Съветникът се обърна към Пелорат.

— Жаждала?

— Силно би желала — разтълкува историкът.

Тривайз кимна:

— Госпожице Хироко, не съм усетил никаква неучтивост, но ако ще се почувстваш по-добре, с удоволствие ще разговарям с теб.

— Благодаря за благата ти реч — каза девойката и се надигна.

Тривайз също стана.

— Блис — напомни той, — постарай се на Янов да не му се случи нищо.

— Това го остави на мен. Що се отнася до теб самия, разполагаш с… — геянката кимна към кобурите.

— Не мисля, че ще имам нужда от тях — отвърна с известно неудобство Тривайз.

Той последва Хироко навън от трапезарията. Слънцето видимо се бе изкачило над хоризонта и температурата беше още по-висока. Както винаги, усещаше мириса на чужд свят. Спомни си, че на Компорелон той бе учудващо слаб, на Аврора леко напомняше мухъл, а на Солария бе много приятен. (На Мелпомения самите те бяха в скафандри и долавяха единствено миризмата на собствените си тела.)

Във всеки случай бе въпрос на часове миризмата да изчезне, след като осмозните центрове в носа се наситеха.

Тук на Алфа се чувстваше свежият аромат на нагрята от слънцето трева и съветникът дори изпита леко раздразнение при мисълта, че той скоро ще изчезне.

Наближиха малка постройка, съградена, както изглежда, с бледорозов хоросан.

— Това — рече Хироко, — е моят дом. По-рано принадлежеше на по-младата сестра на майка ми.

Тя влезе вътре и му махна с ръка да я последва. Вратата беше отворена или — Тривайз го забеляза още щом прекрачваше прага — по-точно би било да се каже, че просто нямаше врата.

— Какво правите, когато вали? — попита той.

— Ние сме предварително известени. Следващите два дни ще вали по три часа преди зазоряване, когато е най-студено и почвата най-силно ще се овлажни. Тогава ще трябва само да дръпна таз завеса — тя е тежка и непромокаема.

Докато говореше, Хироко дръпна завесата, която бе направена от някакъв здрав брезентоподобен плат.

— Ще я оставя така — продължи девойката. — Тъй всички ще разберат, че съм тук, но че не могат да ме търсят, защото спя или съм заета с важна работа.

— Не ми изглежда кой знае каква гаранция за уединение.

— Защо да не бъде? Виж, входът е закрит.

— Но всеки би могъл да я отметне настрани.

— Без да зачете желанието на онзи, що е вътре? — Хироко изглеждаше потресена. — Нима на твоя свят таквиз дела се вършат? Туй би било по варварски.

Тривайз се ухили.

— Само питам.

Тя го отведе във втората (от общо двете) стая и го покани да седне на един тапициран стол. Празните и сякаш направени от кубчета за игра помещения излъчваха нещо почти клаустрофобично, но пък и къщата не изглеждаше да е проектирана за нещо повече от усамотение или почивка. Прозоречните отвори бяха малки и разположени близо до тавана, но по стените умело бяха разположени матовоогледални ивици, разсейващи отразената светлина. В пода пък имаше цепнатини, откъдето подухваше нежен и хладен бриз. Съветникът не видя никакви следи от изкуствено осветление и се зачуди дали алфианците не се будят по изгрев слънце и не си лягат със залеза.