Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 216

Тъкмо се канеше да попита и Хироко го изпревари:

— Мадам Блис е ли твоя женска компаньонка?

Тривайз предпазливо уточни:

— Имаш предвид дали тя е мой сексуален партньор?

Девойката мигом си смени боята.

— Умолявам те да зачиташ благоприличието на учтивата беседа, но иначе наистина имам предвид приятности в усамотение.

— Не, тя е женски компаньон на моя умен приятел.

— Но ти си по-младият и по-напетият.

— Е, благодаря за мнението ти, обаче то не е мнение и на Блис. Тя харесва доктор Пелорат далеч повече, отколкото мен.

— Това ме много изненадва. А той не би ли споделил?

— Не съм го питал, но съм сигурен, че не. Нито пък аз бих поискал.

Хироко дълбокомислено кимна.

— Знам. Заради фундамента й.

— Фундамента ли?

— Сам разбираш. Това — и тя се плясна по финото задниче.

— О, това ли! Разбрах. Да, в тазовата си анатомия Блис е щедро оформена — той очерта с ръце една сфера във въздуха и намигна, а Хироко се разсмя.

— И все пак удивително много мъже обичат тази щедрост в телосложението — добави Тривайз.

— Не ми се вярва. Сигур ще да е някакъв вид лакомия — да желаеш излишък от онуй, което е приятно в скромни граници. Ти би ли мислил по-добре за мен, ако да бяха гърдите ми масивни и кандилкащи се и със зърна, насочени към пръстите на нозете? Воистина ти казвам, че съм виждала таквиз гърди, но пък не съм забелязвала мъжете да ги налитат на ята. Бедните жени, които са така засегнати, ще трябва да изпитват нужда да прикриват своята чудовищност — както прави мадам Блис.

— Подобен свръхразмер и мен не би привлякъл, макар да съм сигурен, че Блис не прикрива гърдите си заради някакъв техен недостатък.

— В такъв случай ти не упрекваш моя изглед или форми?

— Трябва да съм луд, за да не ги одобрявам. Ти си красива.

— И какви приятности намираш на този твой кораб, докато прехвръкваш от един свят на друг? След като мадам Блис ти е отказана?

— Никакви, Хироко. Нищо не мога да направя. Понякога си мечтая за приятности, което си има своите неудобства, но ние, дето пътуваме из космоса, добре знаем, че такива моменти съществуват. Друг път пък си наваксваме.

— А ако са неудобства, как могат да се отстранят?

— За мен е значително по-голямо неудобство, че въобще повдигна този въпрос. Не мисля, че ще бъде вежливо да намеквам как мога да се почувствам по-добре.

— Ще бъде ли невежливо аз да намекна за един начин?

— Зависи изцяло от това какво е предложението.

— Бих предложила да се държим приятно един с друг.

— Нима ме доведе тук, Хироко, за да можем да стигнем до това?

Алфианката отвърна с доволна усмивка:

— Да. За мене би било в едно и също време дълг на домакиня, а също и желание.

— Щом е тъй, ще ти призная, че то е и мое желание. Всъщност аз страшно много бих искал да ти направя тази услуга. Аз… ъ-ъ… жаждал бих да ти доставя удоволствие.