Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 210

— Хубав слънчев ден, Хироко, но ми се струва, че на Алфа май няма много такива.

Девойката леко се напрегна.

— Толкова, колкото поискаме, господине. Облаците може да идват, имаме ли нужда от дъжд, но повечето дни нам ни се струва да е по-добре, щом небето отгоре е чисто. Тези дни, когато рибарските лодки са в морето, доброто небе и тихият вятър са нещо възжелано.

— Значи, твоите хора, Хироко, контролират времето?

— Ако не го правехме, господин Голан Тривайз, щяхме от дъжд да подгизнем.

— Но как успявате на практика?

— Тъй като не съм обучен инженер, господине, не мога да ти кажа.

— А какво е името на този остров, на който ти и твоите хора живеете? — продължи с въпросите Тривайз, усещайки че затъва в натруфения стил на класическия галактически и доста се зачуди дали правилно спряга глаголите).

Хироко отвърна:

— Ние наричаме нашия небесен остров насред огромното море Нова Земя.

При което двамата мъже се спогледаха един друг с изненада и задоволство.

76

Нямаха обаче никакво време да поразчепкат изявлението й. Пристигаха все нови и нови местни жители. С дузини. Сигурно онези, които не се бяха намирали нито на лодките, нито на полята, нито пък някъде много надалеч. Повечето идваха пеша, макар да се появиха и два автомобила — доста стари и неугледни.

Явно това бе общество със слабо развита техника, ала въпреки всичко можеше да контролира климата.

Добре известно е, че техниката не е нещо цялостно; липсата на напредък в някои направления не изключва значителните постижения в други, но тукашният пример за неравномерно развитие бе повече от необикновен.

От хората, които сега наблюдаваха кораба, поне половината бяха възрастни мъже и жени; имаше също и три-четири съвсем малки деца. Сред останалите жените явно бяха по-многобройни от мъжете. Никой не проявяваше какъвто и да било страх или несигурност.

Тривайз прошепна на Блис:

— Ти манипулираш ли ги? Виждат ми се твърде… ведри.

— Ни най-малко — заяви Геянката. — Никога не докосвам умове, освен ако не ми се наложи. Безпокоя се обаче за Фалъм.

Макар за пътешественик, привикнал с тълпите любопитни на всеки нормален свят в Галактиката, новодошлите да не бяха кой знае колко, в очите на Фалъм, на която и без друго се бе наложило да привиква с тримата възрастни на борда на „Далечната звезда“, те сигурно изглеждаха като същинско стълпотворение. Соларианчето дишаше бързо и повърхностно, а клепачите му бяха полузатворени. Изглежда се намираше в почти шоково състояние.

Блис нежно и ритмично галеше косата й и издаваше успокояващи звуци. Съветникът бе сигурен, че тя придружава всичко това с деликатно пренареждане на менталните влакънца.

Внезапно Фалъм дълбоко си пое дъх, почти ахвайки, и цялата се разтресе от неволна тръпка. Вдигна глава и изгледа присъстващите с отнесен поглед, а сетне зарови глава между ръката и тялото на Блис.

Геянката я остави да стои така, докато дланта й, обхванала детското рамо, периодично го притискаше, сякаш за да демонстрира отново и отново своето покровителствено присъствие.

Пелорат гледаше тълпата почти със страхопочитание и очите му сякаш отскачаха от един алфианец към друг.