Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 208

— Не е изключено да е автоматизирано превозно средство, ако някак си са се изхитрили да се справят без електроника — каза Тривайз.

Блис добави:

— Спокойно може и да е тъй. Струва ми се, че ако я управляваше човек, щеше да се насочи към нас. Трябва да сме интересна гледка — звездолет, който се спуска надолу, без да използва спирачни двигатели или ракетна тяга.

— Странна гледка за която и да е планета — отбеляза замислено съветникът. — Едва ли са много световете, които някога са наблюдавали спускането на гравитационен космически кораб. Плажната ивица би била чудесно място за кацане, но не искам да потопя звездолета, ако случайно духне вятър. Ще се насоча към тревната площ от другата страна на камъните.

— Най-малкото — обади се Пелорат — един гравитационен кораб не може да унищожи нечия частна собственост при кацането си.

Приземиха се меко на четирите широки лапи, които в последния момент изпълзяха навън. Под тежестта на „Далечната звезда“ те бавно потънаха в почвата.

— Боя се обаче, че ще оставим следи — додаде историкът.

— Ако не друго — рече Блис с не съвсем доволен тон, — климатът е очевидно умерен, даже бих казала, топъл.

На тревата стоеше човешка фигурка и наблюдаваше как корабът се спуска без никакви признаци на страх или изненада. Изразът на лицето й говореше единствено за възторжен интерес.

Дрехите й бяха съвсем оскъдни, което съвпадаше с оценката на Блис за климата. Сандалите й изглеждаха платнени, а около хълбоците имаше пола от заметнато парче плат с пъстри мотиви. Бедрата й бяха голи, а от кръста нагоре не носеше нищо.

Косата й — черна, дълга и много блестяща — падаше почти до ханша. Кожата й бе бледокафява, а очите — тесни.

Тривайз огледа околността, но друго човешко същество не се виждаше. Той сви рамене и каза:

— Е, сега е ранно утро и повечето от местните жители може би са си у дома и дори още спят. Все пак не бих твърдял, че местността е гъсто населена.

После се обърна към двамата и заяви:

— Аз ще изляза и ще се опитам да поприказвам с жената. Вие…

— Струва ми се — прекъсна го Блис, — че и ние можем да излезем. Тази личност изглежда напълно безопасна, а и без друго искам да се поразтъпча и да подишам свеж въздух, както и евентуално да намеря по-прясна храна. Освен това ми се ще Фалъм отново да почувства твърда почва под краката си, пък и Пел, изглежда, много би желал да проучи жената по-отблизо.

— Кой? Аз? — попита историкът, като леко се изчерви. — Нищо подобно, Блис, но нали аз съм лингвистът в нашата малка компания.

Тривайз сви рамене.

— Щом ще идва още един, да дойдат всички. Все пак, макар планетата да изглежда безвредна, имам намерение да взема оръжията си с мен.

— Съмнявам се — отбеляза Блис, — че ще се изкушиш кой знае колко да ги използваш срещу тази млада жена.

Тривайз се поухили.

— Нали е привлекателна?

Той пръв слезе от кораба, следван от Геянката, протегнала назад ръка, за да хване ръчичката на Фалъм. Пелорат вървеше последен.

Чернокосата продължаваше да ги наблюдава с любопитство. Не отстъпи и крачка.