Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 211

— Голан, те се различават помежду си — тихо каза той.

Тривайз също го бе забелязал. Хората бяха с различни оттенъци на кожата и косата; зърна дори един с яркочервени коси, сини очи и луничаво лице. Поне трима от най-възрастните бяха ниски като Хироко, а един или двама — по-високи от него самия. Няколко души и от двата пола имаха очи, наподобяващи тия на момичето, и съветникът си спомни, че на свръхнаселените търговски планети от сектора Фили тъкмо очите от този вид са типични за местното население. Той самият обаче никога не бе посещавал сектора.

Никой алфианец не носеше каквото и да било от кръста нагоре и като че ли всички жени бяха с малки гърди. Доколкото можеше да прецени в момента, това бе едва ли не най-универсалната черта от физическите характеристики на тези хора. Блис неочаквано взе думата:

— Госпожице Хироко, моето дете не е привикнало да пътува из космоса, а сега се сблъсква с повече нови неща, отколкото може да приеме. Дали ще бъде възможно то да седне и евентуално да хапне и пийне нещо?

Хироко придоби озадачен вид и Пелорат повтори думите на Блис на най-префърцунения галактически от средноимперския период.

Ръката на девойката се стрелна към устата й и тя грациозно се отпусна на колене.

— Умолявам за твоето извинение, уважавана мадам. Не бях помислила нито за нуждите на това дете, нито за твоите собствени. Необичайността на туй събитие ме твърде завладя. Би ли… бихте ли всички вий — като посетители и гости — влезли в трапезарията за сутрешна закуска? Можем ли да дойдем с вас и да ви обслужим като домакини?

Блис отговори:

— Много мило от твоя страна. — Говореше бавно и грижливо произнасяше думите, надявайки се така да бъдат по-лесни за възприемане. — Може би ще е най-добре обаче заради спокойствието на детето, което не е привикнало да бъде наведнъж с много хора, ако само ти ни обслужваш като домакиня.

Хироко стана на крака.

— Ще бъде, както го рече.

И непринудено ги поведе през тревата. Другите алфианци ги доближиха още повече. Изглеждаха особено заинтригувани от облеклото на новодошлите. Тривайз свали лекото си яке и го подаде на един мъж, който се бе промъкнал боязливо към него и беше докоснал любопитно дрехата му с пръст.

— Ето — каза съветникът, — разгледай го, но го върни — и се обърна към водачката им: — Погрижи се да си го получа, госпожице.

— Уважаеми господине, със сигурност на теб ще бъде то върнато обратно.

Тривайз се поусмихна и продължи пътя си. От лекия бриз без яке му бе още по-приятно.

У хората около себе си не бе забелязал никаква следа от оръжие и му се видя интересно, че комай никой не изпитваше уплаха или неудобство от неговите собствени. Хората дори не проявяваха любопитство към тях. Напълно бе възможно изобщо да не осъзнаваха, че това са оръжия. Впрочем от видяното досега той спокойно можеше да заключи, че Алфа е свят без насилие.

Една жена, която изведнъж се бе забързала напред, така че да изпревари малко Блис, се обърна да огледа внимателно блузата й, а сетне попита: