Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 209

Тривайз измърмори:

— Е, да опитаме.

Вдигна длани от оръжията си и отчетливо каза:

— Аз те поздравявам.

Младата жена поразмисли за момент и отвърна:

— Аз поздравявам теб и аз поздравявам твоите другари.

Пелорат радостно отбеляза:

— Прекрасно! Тя говори класически галактически, и то с правилен акцент.

— И аз я разбирам — заяви Тривайз, като позавъртя длан, за да покаже, че все пак не е идеално. — Надявам се, че тя също схваща думите ни.

С усмивка и приветливо изражение той продължи:

— Ние идваме през космоса. Идваме от друг свят.

— Това е добре — отзова се младата жена с чист сопранов глас. — Твоят кораб пристига от империята?

— Той идва от една далечна звезда и се казва „Далечната звезда“.

Младата жена погледна надписа.

— Това ли е изписано? Ако е така и ако първата буква е Д, то виж, че е наопаки.

Съветникът се накани да възрази, обаче Пелорат, почти изпаднал в радостен екстаз, го изпревари:

— Тя е права. Преди около две хиляди години буквата Д се е обърнала наопаки. Какъв невероятен шанс да изучаваш класическия галактически с подробности и като още жив език!

Тривайз внимателно огледа младата жена. Не бе по-висока от метър и половина и бюстът й, макар и добре оформен, беше малък. Въпреки това не изглеждаше незряла. Зърната на гърдите й бяха изпъкнали, а ареолите — тъмни, при все че това би могло да бъде страничен ефект от кафеникавата й кожа.

— Наричам се Голан Тривайз — каза той, — моят приятел е Янов Пелорат, жената е Блис, а детето е Фалъм.

— Дали тогава на далечната звезда, от която идваш, обичаят е на мъжете да се дават по две имена? Аз съм Хироко, дъщеря на Хироко.

— А баща ти? — внезапно се намеси Пелорат.

Хироко отвърна с безразлично помръдване на рамото.

— Неговото име, така казва моята майка, е Смуул, но то няма никакво значение: Аз него не го познавам.

— А къде са останалите? — попита съветникът. — Ти комай си единствената, която е тук, за да ни посрещне.

— Много мъже са с рибарските лодки — поясни Хироко, — много жени са в полята. Последните два дни аз съм си взела почивка и ето че имах щастие да видя това велико нещо. Но хората все пак са любопитни, а корабът трябва да е бил забелязан при спускането дори и от по-голямо разстояние. Другите скоро ще дойдат тук.

— На този остров има ли още много хора?

— Повече от двадесет и пет хиляди — с явна гордост заяви Хироко.

— А има ли други острови в океана?

— Други острови ли, добри ми господине? — тя изглеждаше озадачена.

Тривайз прие учудването й за отговор. Островът сигурно беше единственото място на планетата, населено с човешки същества.

— Как наричате вашия свят? — попита той.

— Това е Алфа, добри ми господине. Учили са ни, че цялото му име е Алфа Кентавър, ако това означава нещо повече за теб, но ние го наричаме само Алфа и, както виждаш, той е хубаволик свят.

— Какъв свят? — Съветникът недоумяващо се обърна към Пелорат.

— Има предвид, че е прекрасен — обясни историкът.

— Така си е — кимна Тривайз, — поне тук и поне в този момент.

Той вдигна очи към нежносиньото утринно небе, по което се носеха малки облачета.