Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 198

— Успяхме — ликуващо заяви Пелорат. — Старче, пипнахме я! Виж я само колко е ярка.

— Всяка звезда при центрирани координати ще изглежда горе-долу така — отвърна Тривайз, явно опитвайки се да се справи с каквото и да е прибързано ликуване, което би могло да се окаже неоснователно. — В края на краищата имитира се поглед от разстояние един парсек спрямо координатите. Наистина тази не е червено джудже, нито червен гигант, нито пък гореща синьо-бяла. Ще изчакаме информацията. Компютърът проверява базите данни.

За няколко секунди се възцари тишина, сетне той продължи:

— Спектрален клас G2… — нова пауза, — диаметър 1 400 000 километра… маса 1,02 пъти по-голяма от тази на терминуското слънце… температура на повърхността 6000 по абсолютната скала… период на завъртане около оста — под 30 дни… без необичайна активност или аномалии.

Пелорат попита:

— Всичко това не е ли типично за звездите, около които могат да се открият обитаеми планети?

— Типично е — кимна Тривайз. — И твърде много прилича на условията, очаквани от земното слънце. Ако животът се е развил на това място, именно то би трябвало да постави първоначалния стандарт.

— Значи има доста голям шанс около него да обикаля обитаема планета?

— Няма защо да си блъскаме главите дали е тъй — Тривайз изглеждаше откровено изненадан от видяното, — Галактическата карта я описва като планета, на която живеят хора… само че е поставена въпросителна.

Ентусиазмът на Пелорат нарасна.

— Голан, че нали точно това би трябвало да очакваме! Съществува свят с разумен живот, но опитът да се скрие този факт скрива и данните за него и всява несигурност у съставителите на картата, която компютърът използва.

— Не, друго ме безпокои — заяви съветникът. — Не това бихме очаквали ние. Като се има предвид с каква ефикасност е изтрита информацията за Земята, съставителите на картата не би трябвало да знаят, че в системата изобщо съществува живот, камо ли пък хора. Те не би трябвало да знаят нищо и за земното слънце. Космонитските светове ги няма на картата. Защо тогава да го има слънцето на Земята?

— Да, ама то си е тук въпреки това. Какъв смисъл има да се отрича фактът? Впрочем не откри ли и някаква друга информация за звездата?

— Името й.

— А! И какво е то?

— Алфа.

След кратко мълчание Пелорат възбудено заяви:

— Е, старче, това е. Последното късче от доказателството. Само си помисли какво е значението на тая дума.

— Че тя има ли значение? За мен си е просто едно име, и то доста странно. Не ми звучи на галактически.

— То не е на галактически. Но пък е на праисторическия език на Земята, онзи същия, на който Гея е названието за планетата на Блис.

— Тогава какво значи Алфа?

— Първата буква от азбуката на този древен език. Един от най-твърдо установените откъслеци от познание за него, с които разполагаме. В древни времена понятието „алфа“ се е използвало и като означение на първото от поредица неща. Да назовеш някое слънце „Алфа“ предполага, че то е първото слънце. А не би ли могло първото слънце да е онова, около което се е въртяла първата планета, на която се е зародил човешки живот?