Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 200
Айзък Азимов
Тривайз изпухтя.
— Стига всичко да излезе, както го описваш, с готовност ще си заложа половината състояние, доколкото имам такова, че около тази звезда, за която говориш, би трябвало да обикаля планетата Земя. Обаче отново се колебая дали да опитам.
— Защото може и да не успееш?
Тривайз кимна.
— Както и да е — продължи той, — само да си поема дъх и ще се насиля да го сторя.
Докато тримата се гледаха един-друг, Фалъм доближи плота на компютъра и с любопитство се зазяпа в очертанията за дланите. Предпазливо протегна ръчичка към тях, но съветникът прекъсна движението й, като бързо се пресегна и каза строго:
— Не бива да пипаш, Фалъм.
Младата соларианка изглежда се постресна и се оттегли под успокояващата закрила на Блисината ръка.
— Голан, трябва да приемаме фактите — обади се Пелорат. — Ами ако не намериш нищо в реалното пространство?
— Тогава ще се принудим да се върнем към по-раншния ни план — отвърна Тривайз — и да посетим всяка от четиридесет и седемте космонитски планети една по една.
— А ако и това не ни донесе нищо?
Съветникът раздразнено тръсна глава, сякаш за да попречи на въпроса да се загнезди прекалено дълбоко в него. Втренчи се в коленете си и отсечено каза:
— Тогава ще измисля нещо друго.
— Ами ако изобщо не съществува свят на прадедите?
Тривайз бързо се озърна.
— Кой каза това?
Въпросът му беше безсмислен. Мигът, през който не му се искаше да повярва, отмина и той вече много добре знаеше кой е попитал.
— Аз — отвърна Фалъм.
Съветникът я изгледа леко начумерен.
— Ти разбираш ли за какво говорим?
— Търсиш света на прадедите, но още не си го намерил. Може би няма някакъв такъв свят.
— Никакъв такъв свят — меко я поправи Блис.
— Не, Фалъм — сериозно заяви Тривайз. — Положени са много усилия той да бъде скрит. Когато толкова много се стараеш да скриеш нещо, значи, че има какво да се крие. Разбираш ли ме?
— Да — отговори Фалъм. — Ти не ми даваш да пипна дланите. Това, че не ми позволяваш да го направя, означава, че трябва да е много интересно човек да ги пипа.
— Ха! Не и за теб, Фалъм. Блис, ти май създаваш чудовище, което ще унищожи всички ни. Никога не й давай да влиза тук, ако аз не съм до плота. А дори и тогава си помисли хубавичко, преди да я пуснеш.
Неочакваният диалог със соларианчето изглежда го извади от неговата нерешителност и той заяви:
— Явно ще е по-добре да се захващам за работа. Ако просто си седя тук и се чудя какво да правя, туй малко страшилище сигурно ще завладее кораба.
Светлините притъмняха и Геянката тихо пошепна:
— Тривайз, ти ми обеща. Не я наричай чудовище или страшилище, когато може да те чуе.
— Тогава я дръж под око и я научи на някакви обноски. Кажи й например, че възпитаните хлапета човек никога не ги чува и много рядко ги вижда.
Блис свъси вежди.
— Тривайз, отношението ти към децата е направо ужасно.