Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 196

Тривайз каза:

— Повече бих се радвал на някое красиво сферично подреждане, защото това ми прилича на очертанията на снежна топка, направена набързо от прекалено твърд и едрозърнест материал.

— Всичко ли обърква?

— Е, създава ми известни трудности, но няма как да го избегнем. Самите звезди не са равномерно разпределени, обитаемите планети пък още по-малко, така че не е възможно да няма непропорционалности. Компютърът ще премести всяка от тези точки на сегашното й място, като се съобразява с предполагаемото им придвижване през последните двадесет хиляди години — което дори и за такъв отрязък от време няма да е кой знае колко голяма корекция — а сетне ще открие най-добрата им опаковка. С други думи, ще намери такава сферична повърхност, до която те да бъдат на минимално разстояние. После ще открием центъра на сферата и… Земята би трябвало да попадне относително близо до него. Или поне така се надяваме. Във всички случаи няма да отнеме много време.

70

Не отне. Тривайз, макар и свикнал с чудесата на умната машина, сам се изненада колко бързо стана.

Беше наредил на компютъра да му извести с мек вибриращ звук, когато реши какви са координатите на центъра на „най-добрата сферична опаковка“. Нямаше причини да не изпита задоволство, щом узна, че търсенето поне засега е приключило.

Звукът се раздаде след броени минути, подобен на нежно докосване до старинен гонг. Усили се, докато двамата почти физически усетиха вибрациите, а сетне бавно отзвуча.

Блис веднага се появи на вратата.

— Какво беше туй? — попита тя с широко отворени очи. — Тревога ли?

— Ни най-малко — отвърна Тривайз.

Пелорат добави с жар:

— Може би локализирахме Земята, Блис. Звукът беше средството, чрез което компютърът ни го съобщи.

Младата жена влезе в стаята.

— Можехте да ме предупредите.

— Съжалявам, Блис — рече съветникът. — Не исках да бъде толкова гръмък.

Фалъм също се появи и попита:

— Защо беше тоя звук?

— Виждам, че дори и тя любопитства — отбеляза мрачно Тривайз. Беше се облегнал изтощен на стола си. Следващата стъпка бе да се опита да влезе в реалната Галактика, да фокусира координатите на центъра на космонитските светове и да види дали там наистина има звезда от клас C. Отново се поколеба да предприеме ли очевидната стъпка заради невъзможността да подложи евентуалното решение на проверка.

— Ами да — опъна се Блис. — Защо да не любопитства? И тя е човек като нас.

— Родителят й не би мислил така — разсеяно заяви Тривайз. — Аз се боя заради хлапачката. Мисля, че не ни носи късмет.

— С нещо да го е показала? — настръхна Блис.

Тривайз разпери ръце.

— Просто така чувствам.

Геянката го изгледа презрително и се обърна към Фалъм.

— Опитваме се да открием Земята, миличко.

— Какво е Земята?

— Също свят, но много специален. Това е планетата, от която са дошли предците ни. Знаеш ли какво означава „предци“?

— Да не би…? — краят не беше на галактически.

— Архаична дума за предци, Блис — поясни Пелорат.

— По-близка е до нашата „прадеди“.

— Чудесно — разцъфна в усмивка Геянката. — Земята, Фалъм, е светът, откъдето са дошли нашите прадеди. Твоите, моите и на Пел и Тривайз.