Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 189

— Щом така казваш, мили. Но ви е ясно, че после ще трябва да давате подробни разяснения, нали?

— Обещаваме — изсумтя Тривайз и включи осветлението в шлюза.

Двете фигури в скафандри се спогледаха. Съветникът обясни:

— Сега изпомпваме местния въздух, така че нека имаме още малко търпение.

— А корабния? Ще го пуснем ли?

— Не веднага. И аз изгарям от желание да сваля скафандъра, Янов. Обаче искам да се уверя, че сме се отървали от спорите, които може да са влезли заедно с нас.

На не съвсем комфортното осветление той насочи бластера към вътрешното съединение между шлюза и корпуса и методично заоблива с топлина пода, загря стените с кръгообразни движения и пак се върна към мястото около стъпките им.

— А сега теб, Янов.

Пелорат се раздвижи поуплашено и Тривайз го успокои:

— Може да ти е малко топло, нищо повече. Ако случайно стане нетърпимо, просто ми кажи.

Той прокара невидимия лъч по лицевото стъкло, наблягайки най-вече на краищата му, а после и по останалата част от скафандъра. От време на време промърморваше:

— Протегни си ръцете, Янов. Подпри се с тях на раменете ми и вдигни крак, за да мина подметката. Добре, сега другия. Горещо ли ти е?

— Ще те излъжа, ако ти кажа, че се къпя в прохладен бриз, Голан.

— Е, вече можеш да ми го върнеш. Мини моя скафандър.

— Никога не съм държал бластер.

— Налага се да го подържиш. Хвани го ето така, натисни с палеца това копченце и стискай здраво кобура. Точно тъй… Мини по лицевото ми стъкло. Движи го равномерно, без да го задържаш дълго на едно място. Давай по останалата част от шлема, после по страните и врата.

Продължи с инструкциите и когато бе загрят навсякъде и облян в пот, взе си обратно бластера и провери нивото на енергията.

— Изразходвали сме повече от половината — констатира той и методично заобработва вътрешността на шлюза — напред-назад по стената — докато зарядът свърши. Бластерът се бе загрял забележимо от дългото и непрекъснато изпразване. Тривайз го върна в кобура.

Чак тогава даде знак за влизане в кораба. Зарадва се на свистенето и допира на въздуха, който нахлу в шлюза с отварянето на вътрешната врата. Хладината и течението щяха да отнемат топлината от скафандъра много по-бързо, отколкото изчакването. Може би си въобразяваше, но веднага почувства ефекта. Действителен или не, съветникът искрено му се зарадва.

— Сваляй скафандъра, Янов, и го остави тук! — каза той.

— Ако нямаш нищо против — обади се Пелорат, — бих искал преди всичко да взема един душ.

— Не преди всичко. Подозирам, че най-напред, преди дори да си изпразниш мехура, ще трябва да поговориш с Блис.

Геянката, разбира се, ги чакаше и на лицето й бе изписана загриженост. Иззад нея надничаше Фалъм, стиснала здраво с две ръце лявата й длан.

— Какво стана? — строго попита Блис. — Какво правите?

— Предпазваме се от инфекция — отвърна Тривайз. — Ще включа ултравиолетовото облъчване, така че си сложете тъмните очила. И не се бавете.

Когато към стенното осветление се прибави и ултравиолетът, Тривайз съблече влажните си дрехи една по една и ги изтръска, обръщайки ги от всички страни.