Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 191

— Да проверим ли искаш? — попита съветникът.

Блис вдигна рамене.

— Добре, де, не заемай веднага отбранителна позиция. Разбирам какво имаш предвид. Като изолат вероятно не си получавал възможност да постъпиш по друг начин.

Тривайз щеше да й отговори, но ясният писклив глас на Фалъм ги прекъсна. Той попита Пелорат:

— Какво казва?

— Тя… — поде историкът.

Детето сякаш си спомни, че езикът му е трудно разбираем, и повтори по-ясно:

— Имаше ли Джемби там, където бяхте?

Произнесе думите безупречно и Блис засия.

— Нали вече говори добре галактически? Колко бързо го научи!

Тривайз с приглушен глас се обърна към геянката:

— Блис, сигурно ще оплескам нещата, затова ти й обясни, че не сме намерили роботи на планетата.

— Аз ще й обясня — каза Пелорат. — Ела, Фалъм — той нежно прегърна хлапето през раменете. — Ела в нашата стая да ти дам нова книга за четене.

— Книга? За Джемби?

— Не съвсем… — вратата се затвори след тях.

— Знаеш ли — рече съветникът, гледайки раздразнено подире им, — губим си времето, като си играем на бавачки покрай това дете.

— Губим си времето? С какво Фалъм ти пречи на търсенето на Земята, Тривайз? С нищо. А играта на бавачка създава общуване, отслабва страха, възпитава в нежност и любов. Тези придобивки нищо ли не са?

— Пак заговори Гея.

— Да — малко сърдито отвърна Блис. — Нека бъдем откровени и практични. Посетихме три от старите космонитски светове и нищо не спечелихме, нали?

— Вярно е — кимна Тривайз.

— Всъщност открихме, че и трите са опасни. На Аврора имаше подивели кучета, на Солария — странни и жестоки човешки същества, а на Мелпомения — застрашителен, по собствените ти думи, мъх. Излиза, че когато един свят е оставен да се развива сам, независимо дали на него живеят хора или не, той става опасен за разумната междузвездна общност.

— Не можеш да смяташ това за общо правило.

— Три от три определено е впечатляващо.

— И с какво точно те впечатлява, Блис?

— Ще ти кажа. Моля те, изслушай ме без предубеждение. Ако в Галактиката има милиони взаимодействащи си светове, както е в действителност, и ако всеки от тях се състои изцяло от изолати, което също е факт, то на всички тези светове хората са доминиращи и могат да налагат волята си над нечовешките форми на живот, над неодушевеното геологическо обкръжение и дори над себеподобните си. В такъв случай Галактиката е просто една много примитивна, непохватна, зле функционираща Галаксея. Наченките на нещо цяло. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Разбирам какво се опитваш да ми внушиш, но то не значи, че ще се съглася с теб,

— Изслушай ме. Ако искаш се съгласявай, ако не искаш — недей, но най-напред ме чуй. Галактиката може да има успех единствено като прото-Галаксея и колкото по-малко е „прото“, толкова по-добре. Галактическата империя беше опит именно за това и когато се разпадна, нещата бързо се влошиха и се появи силна тенденция към укрепване на същата идея. Пример за нея е Фондационната конфедерация, също и империята на Мулето. Както и империята, която Втората фондация замисля. Но дори да ги нямаше тези империи и конфедерации, дори цялата Галактика да беше абсолютна бъркотия, то тя щеше да е все пак свързана бъркотия и световете да взаимодействат помежду си, ако щеш и единствено с враждебност. Това само по себе си също би представлявало някакъв съюз и нямаше да е най-лошият възможен случай.