Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 191
Айзък Азимов
— Да проверим ли искаш? — попита съветникът.
Блис вдигна рамене.
— Добре, де, не заемай веднага отбранителна позиция. Разбирам какво имаш предвид. Като изолат вероятно не си получавал възможност да постъпиш по друг начин.
Тривайз щеше да й отговори, но ясният писклив глас на Фалъм ги прекъсна. Той попита Пелорат:
— Какво казва?
— Тя… — поде историкът.
Детето сякаш си спомни, че езикът му е трудно разбираем, и повтори по-ясно:
— Имаше ли Джемби там, където бяхте?
Произнесе думите безупречно и Блис засия.
— Нали вече говори добре галактически? Колко бързо го научи!
Тривайз с приглушен глас се обърна към геянката:
— Блис, сигурно ще оплескам нещата, затова ти й обясни, че не сме намерили роботи на планетата.
— Аз ще й обясня — каза Пелорат. — Ела, Фалъм — той нежно прегърна хлапето през раменете. — Ела в нашата стая да ти дам нова книга за четене.
— Книга? За Джемби?
— Не съвсем… — вратата се затвори след тях.
— Знаеш ли — рече съветникът, гледайки раздразнено подире им, — губим си времето, като си играем на бавачки покрай това дете.
— Губим си времето? С какво Фалъм ти пречи на търсенето на Земята, Тривайз? С нищо. А играта на бавачка създава общуване, отслабва страха, възпитава в нежност и любов. Тези придобивки нищо ли не са?
— Пак заговори Гея.
— Да — малко сърдито отвърна Блис. — Нека бъдем откровени и практични. Посетихме три от старите космонитски светове и нищо не спечелихме, нали?
— Вярно е — кимна Тривайз.
— Всъщност открихме, че и трите са опасни. На Аврора имаше подивели кучета, на Солария — странни и жестоки човешки същества, а на Мелпомения — застрашителен, по собствените ти думи, мъх. Излиза, че когато един свят е оставен да се развива сам, независимо дали на него живеят хора или не, той става опасен за разумната междузвездна общност.
— Не можеш да смяташ това за общо правило.
— Три от три определено е впечатляващо.
— И с какво точно те впечатлява, Блис?
— Ще ти кажа. Моля те, изслушай ме без предубеждение. Ако в Галактиката има милиони взаимодействащи си светове, както е в действителност, и ако всеки от тях се състои изцяло от изолати, което също е факт, то на всички тези светове хората са доминиращи и могат да налагат волята си над нечовешките форми на живот, над неодушевеното геологическо обкръжение и дори над себеподобните си. В такъв случай Галактиката е просто една много примитивна, непохватна, зле функционираща Галаксея. Наченките на нещо цяло. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Разбирам какво се опитваш да ми внушиш, но то не значи, че ще се съглася с теб,
— Изслушай ме. Ако искаш се съгласявай, ако не искаш — недей, но най-напред ме чуй. Галактиката може да има успех единствено като прото-Галаксея и колкото по-малко е „прото“, толкова по-добре. Галактическата империя беше опит именно за това и когато се разпадна, нещата бързо се влошиха и се появи силна тенденция към укрепване на същата идея. Пример за нея е Фондационната конфедерация, също и империята на Мулето. Както и империята, която Втората фондация замисля. Но дори да ги нямаше тези империи и конфедерации, дори цялата Галактика да беше абсолютна бъркотия, то тя щеше да е все пак свързана бъркотия и световете да взаимодействат помежду си, ако щеш и единствено с враждебност. Това само по себе си също би представлявало някакъв съюз и нямаше да е най-лошият възможен случай.