Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 172

— Поздравявам ви, протектор Тривайз. За мен е огромно удоволствие да ви про… пре… придружавам в този кораб през пространството. Щастливо съм също от доброжелателството на моите приятели, Блис и Пел.

Щом свърши, соларианчето се усмихна кокетно и съветникът отново се запита: „Дали го мисля за момче или за момиче, или и за двете, или за нито едното?“

Той кимна с глава.

— Много добре заучено. Почти перфектно произношение.

— Въобще не е запомнено наизуст — топло каза Блис. — Фалъм го е съчинило само и попита дали е възможно да ти го изрецитира. Дори не знаех какво ще каже, докато не го чух.

Тривайз се усмихна насила.

— В такъв случай, забележително добре.

Забеляза, че Блис избягваше да използва местоимения.

Тя се обърна към Фалъм и ласкаво каза:

— Видя ли, че на Тривайз му хареса. Сега иди при Пел и ако искаш, можеш да почетеш още малко.

Детето изтича и Блис рече:

— Удивително е наистина колко бързо напредва. На соларианците изглежда езиците им се удават. Спомни си, че Бандър говореше галактически, след като само го бе слушал по време на хиперпространствените комуникации. Тези мозъци изглежда са забележителни не единствено с преобразуването на енергията.

Тривайз изсумтя.

— Не ми казвай, че все още продължаваш да не харесваш Фалъм — внезапно смени темата геянката.

— Нито го харесвам, нито не. Това същество просто ме притеснява. Да не говорим, че се чувстваш ужасно, когато общуваш с хермафродит.

— Стига, Тривайз, нелепо е. Фалъм е напълно нормално създание. Помисли колко противни изглеждаме аз и ти — мъжете и жените въобще — в очите на едно общество от хермафродити. Всеки от нас е половинка от цялото и за да се възпроизведе, трябва да има някакво временно, нескопосано обединение.

— Възразяваш ли срещу това, Блис?

— Не се преструвай, че не ме разбираш. Опитвам се да преценявам от гледната точка на хермафродитите. На тях сигурно им се струва крайно отблъскващо, а за нас е естествено. И така, Фалъм те притеснява, но това е просто късогледа, тесногръда реакция.

— Честно казано — рече Тривайз, — дразни ме, че не зная кое местоимение да използвам по отношение на туй същество. И мислите, и целият разговор се нарушават, защото всеки път запъваш на местоимението.

— Но за това е виновен езикът ни — твърдо заяви Блис, — а не Фалъм. Никой човешки език не е измислен с оглед на хермафродизма. Радвам се, че го спомена, защото и аз си мислех същото. Да казваме „то“, както Бандър настояваше, не е решение. Това местоимение е предназначено за предмети, при които полът е неуместен, а няма никакво друго за същества, които са полово активни в двете посоки. Тогава защо не изберем едно от местоименията условно? Аз мисля за Фалъм като за момиче. От една страна, има тънък глас, от друга, детеродна способност, което е ключовото определение за женственост. Пелорат е съгласен, защо не се съгласиш и ти? Нека бъде „тя“.

Тривайз вдигна рамене.

— Добре. Ще звучи доста странно да се каже, че тя има тестиси, но нищо.

Блис въздъхна.

— Имаш досадния навик да обръщаш всичко на майтап, но зная, че си напрегнат, и ще те извиня. Просто те моля да използваш за Фалъм местоимението за женски род.