Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 150

Блис го заубеждава:

— Хайде, чедо — топло, чедо — меко, топло, уютно, сигурно, хайде, чедо — сигурно, сигурно.

Спря и без да се обръща, каза тихо:

— Пел, поговори му на неговия език. Кажи му, че сме роботи, които са дошли да се погрижат за него, защото енергията е прекъснала.

— Роботи! — ахна шокираният Пелорат.

— Трябва да бъдем представени като такива. То не се бои от роботите. А и никога не е виждало човек, даже може би няма представа, че хората съществуват.

— Съмнявам се дали ще успея да измисля правилния израз — заколеба се историкът. — Не зная архаичната дума за…

— Тогава, Пел, кажи просто „робот“. Ако не свърши работа, опитай да кажеш „желязното нещо“. Каквото можеш, това кажи.

Бавно, дума по дума Пелорат заговори. Детето се загледа в него и силно се смръщи, като че се опитваше да го разбере.

— Можеш спокойно да питаш как да излезем — посъветва го Тривайз. — Тъй и тъй се опитваш да му кажеш нещо.

Блис се възпротиви:

— Не. Не още. Първо доверието, после информацията.

Соларианчето, което сега се бе втренчило в учения, бавно се пусна от робота и заговори с висок напевен глас.

— Говори много бързо, за да го разбера — тревожно каза Пелорат.

— Помоли го да повтори по-бавно — рече Блис. — Аз правя каквото мога, за да го успокоя и да премахна страховете му.

Историкът се заслуша пак в думите на детето и обясни:

— Мисля, че пита защо е спрял Джемби. Джемби трябва да е роботът.

— Пел, провери, за да сме сигурни.

Мъжът продума нещо, после се вслуша и поясни:

— Да, Джемби е роботът. А самото дете се казва Фалъм.

— Браво! — Блис се усмихна на малкото същество с грейнала, щастлива усмивка, посочи го и рече:

— Фалъм. Браво, Фалъм. Смело Фалъм — после постави ръка на гърдите си и се представи:

— Блис.

Детето се усмихна. Когато се смееше, ставаше много привлекателно.

— Блис — рече то, като леко изсъска на „с“-то.

— Слушай — обади се Тривайз, — ако съумееш да активираш робота, той може би ще е в състояние да ни каже това, което ни интересува. Пелорат би му говорил със същата лекота, както и на детето.

— Не — възпротиви се Блис. — Това ще е грешка. Първото задължение на робота е да закриля детето. Ако го активирам и той изведнъж ни забележи, види наоколо някакви странни същества, може и да ни нападне. Тук няма място за каквито и да било външни хора. Тогава ще трябва отново да го дезактивирам и той повече няма да може да ни даде никаква информация, а пък щом детето види единствения си закрилник, дезактивиран за втори път… Не, просто не ми се иска да го направя.

— Но нали ни казаха — меко се намеси Пелорат, — че роботите не могат да причинят вреда на човешко същество.

— Казаха ни — съгласи се Блис, — обаче не ни обясниха точно какви роботи са създали соларианците. Дори ако този тук е конструиран така, че да не причинява вреда, на него ще му се наложи да избира между соларианското дете или най-близкия закодиран в него подобен еквивалент, и три неизвестни същества, които може и да не възприеме като хора, а просто като незаконни натрапници. Естествено, че ще избере детето и ще ни нападне.